Данните в новото, десето издание на рейтинговата система на висшите училища у нас показват, че общият брой на студентите в университетите ни през 2020 г. продължава да намалява и е с близо 18 процента по-малък в сравнение с 2013 г. В 16 направления спадът е с над 40 процента. Сред тях попадат и две от трите най-масови професионални направления - "Икономика" със спад от 41 процента спрямо 2013 г., и "Администрация и управление" със спад от 45 процента. В същото време за последните 7 години в 13 направления има увеличение на броя на студентите, като в 8 от тях увеличението е с над 30 процента, съобщи при представянето на новото издание на рейтинговата система Георги Стойчев от консорциума, който заедно с Министерството на образованието и науката, подготвя данните за българските университети по професионални направления. Най-голямо увеличение на студентите има в направленията "Медицина" /108 на сто/, "Военно дело" /59 на сто/, "Стоматология" /52 на сто/, "Педагогика" /42 на сто/, "Национална сигурност" /38 на сто/, "Здравни грижи" /37 на сто/ и "Театрално и филмово изкуство" /35 на сто/. Петте най-масови професионални направления през 2020 г. са "Икономика" с 30 916 студенти, "Педагогика" /15 388/, "Администрация и управление" /13 373/, "Медицина" /12 434/ и "Комуникационна и компютърна техника" /8 316/. За първи път в рейтинговата система направлението "Право" със 7331 действащи студенти отпада от петте най-масови професионални направления и се нарежда на 7 място, включително и след направлението "Информатика и компютърни науки", в което се обучават 7913 студенти. През 2020 г. професионалното направление "Педагогика" измества "Администрация и управление", като второто най-масово професионално направление в страната.
През пролетта на 2020 г. най-много студенти са се обучавали в Софийския университет "Климент Охридски" - над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 студенти и от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с около 16 000 студенти. В частни висши училища се обучават 13 процента от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалното направление "Театрално и филмово изкуство" - над 69 процента. Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4 на сто през 2013 г. до близо 8 на сто от действащите студенти през 2020 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията "Медицина" /56 на сто/, "Стоматология" /42 на сто/ и "Ветеринарна медицина" /33 на сто/. В още три професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10 процента. Това са "Фармация" /13 на сто/, "Транспорт, корабоплаване и авиация" /13 на сто/ и "Музикално и танцово изкуство" /11 на сто/. През 2020 г. в рейтинговата система за първи път са включени индикатори за броя на съвместните програми на български висши училища с партньори от чужбина, при които се издава както българска, така и чуждестранна диплома на завършилите. Данните показват, че 23 български висши училища предлагат обучение в 88 съвместни програми с чуждестранни партньори, в които през пролетта на 2020 г. са се обучавали близо 3400 студенти.

Източник БТА 

Дефицитът на сектор "Държавно управление" на годишна основа се допуска да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт /БВП/ при извънредни обстоятелства, реши парламентът с приемането на второ четене на промени в Закона за публичните финанси. Съгласно закона, извънредно обстоятелство е необичайно събитие извън контрола на Министерския съвет, което има сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор "Държавно управление". Парламентът даде възможност на Министерския съвет да одобрява допълнителни разходи и трансфери за бюджетите на първостепенните разпоредители, в т.ч. по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за сметка на икономии на разходи и/или трансфери по бюджетите на други първостепенни разпоредители по държавния бюджет за финансиране на дейности, свързани с превенция на разпространението на COVID-19, лечението на заразените или ограничаване на последствията от пандемията. Отхвърлени бяха предложенията на "БСП за България" в Закона за публичните финанси. От левицата искаха да отпадне възможността МС да разпределя с постановление средства към българските общини, тъй като единственият критерий досега бил "наши и ваши общини", както и да се запише, че първо се гласуват бюджетите на отделните министерства, а след това - рамката на държавния бюджет. Димитър Данчев /"БСП за България"/ посочи, че от юни до септември с постановления на МС под формата на извънредни разходи държавата е изхарчила над 2 млрд. лева предимно по схемата "от прозореца на джипа на премиера". По думите му, близо 900 млн. лева от тях са били дадени за ремонт и строителство на пътища. Какво извънредно има в тази ситуация, попита Данчев и призова да се върнем към онзи ред в парламентарната република, в който решенията се взимат от Народното събрание. По повод на вашите притеснения, че се раздават средства на общини по субективни усмотрения, през 2018 г. Народното събрание възложи одит за съответствие на разходите, раздадени с допълнителни трансфери с постановления на МС, и този одит не установи закононарушения, отговори Мария Илиева от ГЕРБ. Нещо повече, посочи тя, в одита е казано, че има ред, по който се определя допълнителното преразпределение на средства, и 40 общини не са получили пари, не защото са наши или ваши, а защото не отговарят на критериите.

Източник БТА 

Не сме съгласни да се излезе в обучение в електронна среда до края на учебната година, защото това ще бъде проблем за образователното развитие на голяма група ученици, и категорично не обмисляме такъв вариант. Това заяви пред журналисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той коментира, че "не може да се оставят децата за четири-пет или осем месеца вкъщи". Това ще има пагубно въздействие върху тяхната ангажираност с ученето, с придобитите знания и умения, със социализацията, с физическото им състояние и физическата им активност, и с психиката им, обясни министър Вълчев. Затова се поставя въпросът - кога и за колко, и кои ученици, могат да учат ефективно в електронна среда. "За съжаление, най-тежките седмици за образователната система предстоят и те ще са, когато дойдат традиционните, сезонни грипни вируси, от които децата много повече боледуват. Тогава много по-голяма част от системата ще бъде затворена. Днес 45 процента от учениците са на обучение в електронна среда от разстояние в резултат на взетите решения на областните и общинските щабове, както и на разрешеното от мен електронно обучение на 130 училища", каза министър Вълчев. По думите му 1300 училища към днешна дата не са се сблъсквали с коронавируса - от 2400 училища в страната. Образователният министър каза, че се обмисля редуване на учениците, които да са в присъствено или електронно обучение, като то ще зависи от отделните класове. Предложили сме примерни графици, за да не се наложи едни и същи ученици до януари, февруари, март да са само на обучение в електронна среда. Учениците трябва да могат да се връщат в клас и ако цената за това е носенето на маски, ще го вземем това решение, но ще има разговори през следващата седмици, каза министър Вълчев. Той заяви, че ще продължава да настоява да има редуване на учениците, които ще са на присъствено обучение в клас, като децата от началния етап /от първи до четвърти клас/ трябва в краен случай да преминават на електронно обучение. Това се отнася и за децата в детските градини и в предучилищната възраст, защото на тази възраст те не може да се ограмотяват ефективно в електронна среда, коментира министър Вълчев. Той каза, че ако малките деца и ученици останат вкъщи, родителите им ще трябва да са с тях, за да им помагат в обучението. Имаме и 20 процента от деца, които не са ангажирани с образованието, и при тях превключването в електронно обучение ще доведе до образователни загуби от 100 процента, заяви образователният министър. По думите му, най-добър е локалният подход в образованието, това не освобождава МОН от отговорност, но областните щабове могат да вземат най-добрите решения за училищата. Най-проблемните градове в ситуацията с коронавируса са София, Варна, Пловдив, Бургас, Шумен и Русе. "Там се взе решение - една-две седмици да има обучение в електронна среда за всички ученици, преди да започне редуването, и след това се прави график до Коледа, за да се ограничи малко натискът върху здравната система", обясни министър Вълчев. Той допълни, че се очаква подобни решения да се вземат и за училищата в Стара Загора и Плевен. "Предложили сме матрицата на училищата. Казали сме кои са приоритетните класове и графиците са такива, че в малко по-висок процент на обучение в електронна среда да бъдат 9-и, 10-и и 11-и клас, по-малко да са в 12-и клас и в 8-и клас, особено в езиковите паралелки, 7-и клас също да бъде по-малко от 6-и клас", каза образователният министър. Той обобщи, че това е подходът, който ще се следва в училищата - динамичен, с график; локален, с отчитане на ситуацията на местно ниво, и диференциран за определени учебни дейности.   

Източник БТА 

Изследванията за COVID-19 да бъдат безплатни за всички български граждани, да бъдат създадени лечебни заведения само за лечение на такива инфекции и да се организира разяснителна кампания, която да представи реалните параметри на пандемията, поискаха от ПГ на "БСП за България" в декларация от парламентарната трибуна.
Предложенията на левицата бяха представени от проф. Георги Михайлов след изслушването на министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов за обективната обстановка в страната във връзка с пандемията от COVID-19. Михайлов благодари задочно на проф. Ангелов затова, че е дошъл и е представил информация в парламента. Депутатът от левицата упрекна управляващите, че са "осакатили" процедурата и не са позволили да бъде направен разговор по темата. Георги Михайлов коментира, че има сериозни проблеми в тестването и установяването на заразоносители. От левицата предлагат у нас да бъдат предприети мерки като в Словакия. Не да се стоварват контейнери пред болниците, не да се правят COVID звена, от които в София работят в момента точно три, и изследванията по нареждане на общината трябва да се заплащат от гражданите, а изследванията трябва да бъдат безплатни за всички български граждани и да бъдат създадени изнесени пунктове, където хората, без никакви притеснения, без опасност за тях, да се тестват, посочи Михайлов. Много пъти се заявява от вас, че има пари в държавата. Това не са изключително големи средства, обърна се той към управляващите и апелира да бъдат отделени. На второ място, Михайлов отбеляза, че обособяването във всяка болница на COVID отделения създава реални условия все повече медици да бъдат контаминирани. Затова нашето предложение е да бъдат създадени лечебни заведения, които да се занимават само с лечението на COVID инфекции, посочи Михайлов. Такъв пример има в света и той е успешен, заяви той. По думите му, по този начин са запазени животът и здравето на специалистите, които работят в здравната мрежа. На трето място - трябва да се проведе сериозна, мащабна, от името на държавата, разяснителна кампания, която да представи реалните параметри на тази инфекция в българското общество, не да се говорят небивалици, нито за форми на лечение, които не са доказано ефективни, нито за проценти на смъртност, които не са верни, коментира Георги Михайлов. По думите му, тази паника в българската нация се създаде напълно изкуствено и сега черпим нейните плодове.

Източник БТА