Над 1,2 млрд. лв. за заетост и социално включване са насочени до момента ефективно към справяне с последиците от пандемията от Ковид-19 в България. Средствата са осигурени поравно от държавния бюджет и от Европейския социален фонд. Това заяви социалният министър Деница Сачева при откриване на заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", на което бяха обсъдени напредъкът и изменението на програмата, съобщиха от социалното министерство. Подкрепата ще продължи и през 2021 година, като основният фокус ще бъде запазване на работни места и разкриването на нови, подготовка за дигиталния преход, както и социални услуги, адаптирани и подсигурени за ефективно предоставяне в условия на здравна криза. "На практика всички хора, ползващи социални услуги, както и социалните работници, ще имат възможност от следващата година да работят в по-сигурна среда с разгръщането на новата операция "Патронажна грижа +" ", е посочила министър Сачева. По думите й с инвестираните средства са запазени 250 000 работни места, като подкрепата към бизнеса по отношение на разходите за труд ще продължи. "Паралелно пред нас стоят предизвикателствата за подготовката на новата Програма за развитие на човешките ресурси 2021-2027 и ефективно използване на възможностите на 4-ия стълб на Плана за възстановяване и устойчивост, Справедлива България", е казала министър Сачева, цитирана в съобщението. ОП РЧР е първата програма, която не само програмира допълнителния ресурс, предоставен по механизма REACT EU, но договори и вече изпълнява с национално предварително финансиране три сериозни операции. 

Източник БТА 

Международната рейтингова агенция Standart&Poor's Global Ratings потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута BBB/A-2, съобщиха от Министерството на финансите.
Перспективата пред рейтинга остава стабилна. В обобщения доклад е отбелязано подобрението в очакванията за развитието на българската икономика, тъй като вътрешното търсене е по-устойчиво на въздействието на пандемията, отколкото са били предварителните оценки на агенцията. Спадът на БВП през 2020 г. е ревизиран до минус 4,5 на сто спрямо минус 6,5 на сто, заложен в прогнозата на S&P Global Ratings от май. Бюджетният дефицит ще остане умерен през настоящата и следващата година, след което се очаква бърза консолидация, съпроводена със значителен приток на европейски средства. От рейтинговата агенция отчитат също и включването на българския лев във Валутния механизъм II през юли и присъединяването на България към Банковия съюз и отбелязват, че процесът по окончателното присъединяване към еврозоната ще засили сътрудничеството между БНБ и ЕЦБ и се очаква да отнеме няколко години. Стабилната перспектива отразява очакванията на агенцията за бързо възстановяване на българската икономика след пандемията, без поява на дисбаланси във външния и финансовия сектор през следващите две години. Това ще позволи бърза фискална консолидация и ще ограничи нарастването на публичния дълг. Рейтинговата агенция би повишила кредитния рейтинг, ако възстановяването на българската икономика бъде придружено с по-бърза фискална консолидация, както и подобрение във външните баланси, надхвърлящи очакванията на агенцията. Сред факторите, които биха довели до понижение на рейтинга, са задълбочаване на икономическия спад или забавяне на възстановяването, които от своя страна ще доведат до по-продължителна фискална консолидация и нарастване на публичния дълг през следващите две години, пише в съобщението.

Източник БТА 

Пандемията от COVID-19 е променила традиционно позитивните нагласи на българите в края на годината - 80 на сто са на мнение, че 2020 г. е била лоша година за България. Това показват данни от проучване на "Тренд" по поръчка на вестник "24 часа", направено в периода между 26 ноември и 3 декември чрез интервюта "лице в лице" сред 1009 души на възраст над 18 години. В личен план за 39 на сто от българите годината е била добра, а за 47 процента - лоша. Оставаме и песимисти за 2021 г., показва изследването. Почти равни са дяловете на българите, които са били щастливи (46 на сто) през 2020 г. и тези, които не са били (44 процента). Сравнението с 2019 г. недвусмислено показва влошена картина, коментират анализаторите. През миналата година заявилите, че са щастливи са били 63 проценнта. Демографската структура на щастливия българин обаче се запазва през годините. Има съвсем ясна зависимост между възрастта и щастието. Най-младите (18-29 г.) са преимуществено щастливи, като с напредването на възрастта стойностите постепенно падат. При над 70-годишните, повече от два пъти са тези, които казват, че не са били щастливи през 2020 г. Тази зависимост до голяма степен се дължи на изчерпващата се житейска перспектива при най-възрастните, смятат от "Тренд". 80 на сто от интервюираните са на мнение, че 2020 г. е била лоша година за България, а само 10 процента са на обратното мнение. В сравнителен план това прави огромна разлика с оценките от последните няколко години, когато позитивните и негативните оценки са били доста близки като стойности - около 40 на сто положителни и толкова отрицателни. Когато стане дума за 2020 г. в личен план, годината изглежда по-добре, въпреки че негативните оценки отново преобладават - за 39 на сто тя е била добра година, а за 47 процента - не. Без съмнение, пандемията от COVID-19 е нанесла щета за немалка част от българите, коментират от "Тренд", като сравняват, че през последните години, отминаващата година е била добра за около 50-60% от българите, и лоша само за по-малко от една трета. При оценката на българите за 2020 г. прави впечатление, че за личния и професионален живот преобладават неутралните или по-скоро добрите оценки, но когато стане въпрос за оценка за финансовите възможности, мнението че годината е била по-скоро лоша, се споделя от 40 на сто. По всичко личи, че икономическите щети нанесени от пандемията са дали ефект върху немалко българи. За сравнение този процент през 2018 и 2019 година е бил 10 пункта по-нисък. Противоепидемичните мерки срещу разпространението на COVID-19 принудиха немалко хора да прекарат повече време вкъщи, което има и своите добри страни. Така например през 2020 г. 74 на сто са имали достатъчно време за тяхното семейство, докато през 2019 г. този дял е бил 65 процента. Въпреки откриването на ваксина срещу COVID-19, българите остават песимисти за предстоящата 2021 г. , сочат данните. Близо една трета смятат, че ни очаква по-добра година за България, докато 44 на сто очакват по-лоша година за страната ни. Сравнителните данни сочат недвусмислено, че традиционно българите са позитивно настроени към следващата година, но по всичко личи, че не виждаме съвсем бързо решение на кризата около COVID-19. Очакваните икономически последици от пандемията вероятно също засилват песимистичните нагласи на българите за следващата година. На въпрос за очакванията за 2021 г. в личен план обаче, по-голям дял са на мнение, че това ще е една по-добра година (39 на сто), а 29 процента - по-лоша година. И на двата въпроса отново регистрираме същите демографски зависимости, както при оценката за отминаващата 2020 г. Най-младите са най-оптимистично настроени за 2021 г., докато най-възрастните остават най-скептични. 

Източник БТА 

Брутният външен дълг на страната в края на септември 2020 г. е 37 903 млн. евро (66.8 на сто от БВП), съобщава Българската народна банка /БНБ/. На годишна база дългът нараства с 2970.3 млн. евро (8.5 на сто). В края на септември. дългосрочните задължения са 29 796.1 млн. евро (78.6 на сто от брутния дълг, 52.5 на сто от БВП), като на годишна база се увеличава с 3403.2 млн. евро (12.9 на сто). Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември е 7519.5 млн. евро (13.2 на сто от БВП). Външните задължения на сектора се повишават на годишна основа с 2084.6 млн. евро (38.4 процента 

Източник БТА