Акценти:
(08/04) Предстои откриване на лаборатория в Плевен за коронавирус - 'Предстои откриване на лаборатория в Плевен, в която ще се изследват проби за Ковид-19. Това каза на брифинг в Министерски съвет началникът на Военномедицинска академия и ръководител на Националния оперативн щаб генерал-майор Венцислав Мутафчийски. В брифинга участва и вицепремиерът Томисла Дончев и главен комисар Николай Николов. Брифингът е за да се внесе яснота за реда за снабдяване на болниците, на други здравни учреждения със защитни предпазни материали, медикаменти и оборудване. Ген.Мутафчийски посочи, че веднага след сформирането на щаба са освободени 8000 защитни костюма от държавния резерв, с които да се реагира при приемането на първите пациенти, заразени с Ковид-19. Договорените в Турция от премиера Бойко Борисов защитни средства вече са в складовете на БЧК, добави той. В резултат на анализ Министерството на здравеопазването ...
(08/04) Четвърти ден продължава горският пожар в района на АЕЦ "Чернобил" - 'Украински пожарникари за четвърти пореден ден се опитват да овладеят пожара, обхванал горска и тревна растителност в затворената зона около бившата ядрена централа в Чернобил, предаде ДПА. Днес огнеборците са потушили пламъците върху повече от половината от площта спрямо вчера, но пожарът продължава да бушува на около 10 хектара, съобщи държавната служба за аварийни ситуации. Според ведомството радиацията в района е в допустимите норми. В операцията участват 120 пожарникари. След разгарянето на пожара в края на миналата седмица екологът Егор Фирсов съобщи, че радиационният фон е с показатели 16 пъти по-високи от нормата. Един местен жител е заподозрян, че при силен вятър е палел трева и отпадъци, с което е предизвикал поне един от малките пожари в района.  Източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/OF/id/2185635
(08/04) Япония ще даде безплатно на 20 страни, сред които и България, противогрипно лекарство, за да бъде използвано срещу коронавируса - 'Япония планира да даде безплатно на 20 страни, сред които и България, противогрипното лекарство Авиган (Avigan), известно още като Фавипиравир (Favipiravir) за да го използват за лекуване на пациенти, заразени с новия коронавирус. Това обяви днес японският министър на външните работи Тошимицу Мотеги, цитиран от националната информационна агенция Киодо. Сега лекарството преминава клинични тестове. Освен България, сред 20-те държави, които ще го получат, са Чехия, Индонезия, Иран, Мианма, Саудитска Арабия и Турция. Още 30 страни проявяват интерес към лекарството, каза Мотеги. Изследователи от университета в китайския град Ухан, откъдето тръгна пандемията, и други институции казват, че лекарството дава ефект при пациенти, заразени с вируса, по-специално при такива, които имат леки симптоми на причиняваното от него заболяване Ковид-19, ...
(08/04) Японският премиер Абе обяви извънредно положение в Токио и други засегнати от вируса региони - 'Японският премиер Шиндзо Абе обяви днес извънредно положение в няколко региона, борещи се с коронавируса, включително в градовете Токио и Осака, предаде ДПА. Извънредното положение важи за японската столица, трите съседни префектури Чиба, Канагава и Сайтама, както и за Осака, Хього и Фукуока. То ще влезе в сила от утре и ще действа до 6 май. По силата на решението местната власт ще бъде оправомощена да разпорежда на хората да си остават вкъщи и същевременно да затваря училища и други обекти. Въпреки всичко мерките не са толкова крайни, колкото при карантините в Италия или Франция, отбелязва ДПА. Японските граждани, засегнати от извънредното положение, не могат да бъдат преследвани за неспазване на мерките, нито компаниите могат да бъдат принудени да затварят. Вместо това Япония разчита на социален натиск, за да направи така, че хората да ...
(08/04) Нови 743 смъртни случая в Испания през последното денонощие - 'Темпото на нарастване на броя на смъртните случаи от коронавируса в Испания леко се ускори днес, за пръв път от пет дни, със 743-ма души, починали през нощта, с което общият брой на жертвите достигна 13 798, предаде Ройтерс. Новите смъртни случаи за предишното денонощие бяха 637. Общият брой на инфекциите днес нарасна до 140 510, спрямо 135 032 вчера, съобщи министерството на здравеопазването. Източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/OF/id/2185510
(08/04) Британската кралица Елизабет засвидетелства признателността си към медицинските работници - 'Британската кралица Елизабет засвидетелства днес признателността си към медицинските работници по света, в послание към тях по случай Международния ден на здравето, предаде Ройтерс. "Бих искала да благодаря на всички вас, които упражнявате професия в сферата на здравеопазването, за вашите самоотверженост, отдаденост и усърдие, с които изпълнявате своята жизненоважна задача да се грижите за здравето и добруването на хората", заяви кралицата. "Аз и моето семейство изразяваме признателността си и нашите най-добри пожелания към вас", добави тя.  Източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/OF/id/2185488
(08/04) Китай е организирал над 300 полета, за да изпрати медицинска помощ на други страни - 'Китай е организирал 302 въздушни полета, за да изпрати на международната общност хуманитарна медицинска помощ в борбата с коронавирусната пандемия. Това съобщи днес агенция Синхуа, като се позова на китайското управление на гражданската авиация, предаде ТАСС. По данни на ведомството до 5 април Китай е изпратил по въздуха 110 специалисти в сферата на здравеопазването и над 4,7 тона медицинско оборудване в 48 страни. Хуманитарната помощ от КНР включва апарати за изкуствена вентилация на дробовете, предпазни маски, защитно облекло, безконтактни термометри и др. Освен това вчера от Китай са доставени в Гана 37,6 тона медицински материали и апаратура, предназначени да подпомогнат 18 африкански страни в борбата с коронавируса. По последни данни заразените с новия коронавирус в цял свят са близо 1,3 милиона, а жертвите - над 70 хиляди.  ...
(08/04) Повече от половината нови заразени с коронавируса в Москва са под 45-годишна възраст - 'През изтеклото денонощие в Москва са открити 697 нови случая на заразяване с коронавируса; повече от 50 на сто от болните са под 45-годишна възраст. Това съобщи днес столичният оперативен щаб за контрол и мониторинг на ситуацията, предаде ТАСС. На възраст от 18 до 45 години са 47,5 на сто от новозаразените, 34 на сто са между 46 и 65 години, още 14,5 процента са над 65, а повече от 5 процента сред тях са над 80. Четири процента от новите болни са деца, уточни щабът. Всички пациенти и хората, общували с тях, вече са под медицинско наблюдение. Едва 4 на сто от заразените са се върнали наскоро от чужбина. Специалистите за пръв път потвърдиха в Русия над хиляда нови случая на заразяване с коронавируса за денонощие. Общият брой на инфектираните достигна почти 7500 души. Това съобщи днес федералният оперативен щаб за борба с новата инфекция, ...
(08/04) Президентът с остри критики към управляващите - 'За разлика от депутатите и министрите, които възнамерят да си дарят заплатите към края на извънредното положение, аз го направих в началото. Преди половин месец дарих цялата си заплата за възрастните хора на община Видин. За мен дарението има смисъл, когато е навреме и когато е далече от камерите, другото е суета и популизъм, коментира президентът Румен Радев пред журналисти. Уважаеми народни представители, дарението за мен е личен акт, но ако много държите да се равнявате по президента, както разбрах от вашите изказвания, има лесно решение - кръгом и бегом обратно към месец март. Сега си дарете и мартенските заплати, както го направих и аз, каза Радев след като посети днес болницата "Н.И.Пирогов" в Деня на здравния работник и Световния ден на здравето. На въпрос за приетите от парламента промени в закона за мерките по време на ...
(08/04) Турското правителство ще плаща 60 процента от заплатите на служителите на фирми, засегнати от Ковид-19 - 'Турското правителство ще плаща 60 процента от заплатите на служителите на фирми, изпаднали в неплатежоспособност заради коронавируса, съобщи Анадолската агенция. Сумата, в размер между 1752 и 4381 турски лири (260 и 650 долара) ще бъде изплащана в срок от три месеца. Правителството ще поема и здравните осигуровки на работниците през визирания период. Мярката предоставя възможност на засегнатите от мерките срещу Ковид-19 компании да запазят служителите си през тези три месеца. Ако даден служител загуби работното си място след този тримесечен период, той ще получава обезщетение за безработица в размер до 2354 турски лири (350 долара) месечно за срок до седем месеца. Турция прие и други мерки като данъчни облекчения и отсрочка за компании и частни лица. Под закрилата на правителството са поставени специално фирмите в областта на туризма и ...

Тънките сметки на българските русофили

Защо БСП и новоизлюпените български русофили продължават да изпитват симпатии към режима на Асад? И какво ще се случи, ако руската военна интервенция в Сирия се провали? Георги Папакочев търси отговорите.

Военната намеса на Русия в сирийския конфликт превъзбуди за пореден път българската левица. След като партия "Атака" внесе в парламента искане България да се присъедини към оглавяваната от Путин международна антитерористична коалиция срещу "Ислямска държава", формациите от левия сектор подскочиха като ужилени. И то далеч не заради абсурдната идея на Сидеров, която лидерът на БСП Миков описа като "военнолюбска" заради намерението "българските граждани да се включат в Сирия с двата си самолета и дървените си пушки". Не, съвсем не! Парламентарно представените левичари по-скоро бяха притеснени от мисълта, че не те, а някой друг се опитва да бъде гласът на Кремълската политика в България. Затова и те светкавично се опитаха да прокарат в парламента решение за отмяна на санкциите срещу Русия. БСП, Патриотичният фронт, "Атака" и АБВ не успяха да реализират идеята си, но загубата само с 5 гласа разлика показа какъв продължава да бъде русофилският потенциал в сегашния български парламент.

Българският флирт с Дамаск

Има и още нещо: посткомунистическата българска левица трудно прикрива срамежливата си слабост и към сирийския диктатор Асад. В началото на 2014 Страхил Ангелов, който тогава все още беше депутат от БСП, неочаквано се озова на собствени разноски с делегация в Дамаск, където беше посрещнат на най-високо равнище от председателя на сирийския парламент. Тогава тамошните проправителствени медии получиха възможност да заговорят за начало на промяна в политиката на Европа към управляващия режим.

За да не забърка подкрепяното от БСП правителство на Орешарски в сериозен международен скандал, тогавашният председател на парламентарната група на левицата Сергей Станишев официално се разграничи от скандалното посещение, като го нарече "частно". Той обаче далеч не успя да разсее съмненията, че дипломатическият сондаж е бил направен по поръчка на висшето партийно ръководство.

От друга страна непосредствено преди визитата на самодеецът-дипломат в Дамаск агенция Ройтерс изказа предположението, че България тайно доставя оръжие за режима на Асад - чрез Русия. Това подозрение беше засилено допълнително от присъствието на члена на ВС на БСП и голям радетел на българо-руската дружба проф. Захари Захариев в делегацията.

Очакване за реванш

Защо обаче левицата и новоизпечените русофили продължават да изпитват слабост към режима на Асад?

Бившият посланик на България в Москва и политически анализатор Илиян Василев твърди, че общият знаменател, който определя отношението на посткомунистите към сегашните събития в Сирия и Украйна, е техният "антиимпериалистически", днес "антиамерикански" генотип. "И след 1989 комунистическата номенклатура удобно зае лидерски места в политиката и беше принудена да се съобразява с игрите на пазара. Тя обаче по никакъв начин не промени идейната си и ценностна база. Затова винаги, когато съзре възможност да "си върне" за стратегическата загуба от 1989 година и да натрие носа на другата част от обществото, която симпатизира на НАТО и ЕС, тя не пропуска случаите за реванш", обяснява Василев.

Затова и днес продължават да се разпространяват слухове как щял да се пренареди кабинетът след изборите, как от Сирия щяла да тръгне промяната и да се постигне "окончателната" победа там, как ЕС щял да рухне, а заедно с него и прогнилият Запад, а българите щели да се върнат в правилното русло. "Тези хора така и не успяха да приемат демокрацията и пазара като свое верую. Дори повече - малцина от тях признаха като свои ценностите на консерватизма, на либерализма, дори ценностите на западната класическа социалдемокрация", отбелязва Илиян Василев.

Отношението към бежанската вълна, която в голямата си част е съставена от сирийци, също изправя пред дилема българската левица. Тя още не може да разбере, че дори и Асад да постигне успех с руска помощ, броят на бягащите от репресиите на режима хора ще се увеличи многократно. Но дори и при хипотетично стабилизиране на режима в Сирия с руска военна помощ, ще бъде доста любопитно да се видят пируетите на българските леви коментатори и анализатори, които от една страна ще предупреждават за страхотиите от бежанския прилив, а от друга, скрито или явно, ще подкрепят руската военна интервенция, катализирала същите тези нови и още по-масирани мигрантски вълни.

Ако инициативата на Путин се провали

Според Илиян Василев, Москва гледа на българската посткомунистическа левица като част от своя ресурс за влияние, който може да бъде мобилизиран в защита на "социалиста" Асад. "Да не се заблуждаваме обаче - сирийският лидер няма нищо общо със социализма, той е по-скоро разменна монета", казва Василев. "Путин го подкрепя само в степента, в която Асад може да му послужи да принуди Запада да преговаря за една "Нова Ялта" и за нови сфери на влияние на Русия, както и да го признае за равностоен глобален лидер", допълва Василев.

"А иначе основните течения в българската левица просто нямат самостоятелно излъчване, те светят с отразената светлина на Кремъл. Затова защитата на руската версия за Сирия прилича по-скоро на обслужване на нечии външни опорни точки. Родните левичари изглежда все още очакват своите "червени ескадрони" и новия си "9-ти септември", ако Путин успее да договори своите нови сфери на влияние. Негов провал в Сирия обаче ще означава край на този натиск отвън и срив в политическото влияние на левицата в България за дълго време", убеден е бившият български посланик в Москва.

Автор Георги Папакочев, източник Deutche Welle www.dw.de

 

Миражът Шенген

Българското членство в Шенген се отлага за пореден път. Но тъй като сега пред него се изправя ново, още по-високо препятствие, думата "отлагане" може би вече не е подходяща. Анализ на Ясен Бояджиев:

Едва ли някой помни колко пъти вече сме гледали този „филм”... Седмици наред отговорните български институции уверяваха, че работата най-после е опечена и на 8 октомври министрите на вътрешните работи от ЕС ще гласуват за дългоочакваното (от 8 години) членство на България в Шенген. Съпротивата на няколкото скептични държави била вече преодоляна и те били готови да отворят първо въздушните, а после и морските и сухопътните граници. Два дни преди заветното заседание обаче се оказа, че точката пак я няма в дневния ред, а членството пак се отлага. Думата „отлагане” обаче като че ли вече не е съвсем подходяща - съдържа нюанс на оптимизъм, който може и да не е оправдан.

Първото отлагане и след това

Съвсем скоро ще се навършат пет години от първото отлагане. Мнозина сигурно са го забравили, но то беше толкова изненадващо и шумно, че си заслужава да се припомни. Към края на 2010 година, когато членството в Шенген се представяше като „в кърпа вързано”, понеже страната е изпълнила „на 100 процента техническите критерии”, вътрешните министри на Франция и Германия изпратиха до Европейската комисия писмо, в което еднозначно и без излишна дипломатичност заявиха, че планираното за 1 януари 2011 г. присъединяване на България и Румъния би било „преждевременно” заради констатираните от Комисията „недостатъци” в областта на правосъдието и борбата срещу корупцията и организираната престъпност - недостатъци, които „могат да имат тежки последствия за вътрешната сигурност на ЕС заради влиянието, което биха могли да имат върху границата и върху достъпа до базите данни на Шенген". "Смятаме, че решението трябва да бъде взето, когато основните проблеми, създаващи безпокойство, бъдат решени", посочиха двамата министри, като иначе признаха, че „от техническа гледна точка процесът на присъединяване е като цяло положителен”.

Последваха месеци на неспирно повтаряне, че България е изпълнила техническите критерии и правни основания за отказ липсват. Още тогава се появи и компромисната идея за поетапно членство - първо с въздушните, после с другите граници. В отговор Холандия първо постави условието за поне един, а през декември - вече за два, при това последователни, доклада в областта "Правосъдие и вътрешен ред", които да показват, „че напредъкът в борбата срещу корупцията и организираната престъпност е невъзвратим” и подкрепен с „убедителни факти и числа”. Тогава българските власти предположиха, че членството се отлага за юли следващата година. Но след това се заредиха отлагане след отлагане ...

Ентусиазъм и разочарование

С идването си на власт днешното правителство поднови усилията по направлението Шенген и още след първите си контакти на високо равнище в Брюксел с ентусиазъм обяви, че (за разлика от предшествениците си) е получило „безпрецедентна подкрепа” и че „до март влизаме в Шенген”. И, въоръжено с тази подкрепа, се втурна да убеждава една по една „скептичните страни”, че България е готова за членството и че въпросът трябва да се отвърже от Механизма за сътрудничество и контрол в областта на правосъдието и вътрешния ред. И така допреди месец, когато бе обявено, че „съпротивата на тези страни е вече преодоляна и те са готови да отворят границите”. Което трябваше да стане на 8 октомври. Но пак не стана. Сега надеждите се насочват към декември, но напразно.

Уверението, че вече е останала само една недоубедена страна, не е никак успокояващо, защото и една стига (особено ако се казва Германия), а и говорителите по тази тема се сменят щафетно и не е задължително всички постоянно да са на първата линия. Твърдението, че членството в Шенген вече не се обвързва с реформата в съдебната система и борбата срещу корупцията, също не означава кой знае какво. Защото на практика в тази сфера в България все още няма съществени промени, тъй че обвързването може всеки момент да се появи отново. А и пред присъединяването се изправя ново, още по-високо препятствие, чието преодоляване не зависи от българските власти - безпрецедентната миграционна криза в Европа, която скоро няма да отмине.

Струват ли си усилията?

Българското правителство се опита да превърне тази криза в свое предимство, убеждавайки, че понеже страната охранява сериозно границите си и се бори срещу трафика на хора, нейното приемане заедно с Румъния ще е част от решението и само ще укрепи стабилността на Шенген като зона на сигурност. Събитията обаче не са на страната на тази логика. Тъкмо обратното - само усилват притесненията на страните-членки. Бежанската криза взриви всичко. Външните граници се пропукаха и поддадоха непоправимо. Макар и само временно, вътрешните граници започнаха една по една да се възстановяват. Не само като проверки и паспортен контрол, но и като стени и телени заграждения. „Невероятно е, че през 2015 година се издигат огради между държави от ЕС - това би бил краят на Европа, ако всички постъпват така”, възкликна председателят на Еврокомисията.

Прословутото Дъблинско споразумение, според което бежанците остават в първата страна от ЕС, чиято граница преминат, е мъртво. Скоро, твърдят някои, ще е мъртъв и Шенген. Дори и тази прогноза да е пресилена, сегашният момент е крайно неподходящ да се твърди, че страна, която във всеки момент може да се окаже на пътя на бежанската вълна, трябва да бъде приета в Шенген.

Още повече при общата атмосфера на недоверие, несъгласия и разделения в ЕС, нагнетявана мощно от наслагването на кризи - първо гръцката, сега и бежанската. Допускането, че сега е възможно страна като България да влезе в Шенген, е равносилно на допускането, че може да бъде приета в еврозоната. Също като еврозоната Шенген може би ще оцелее, но не и с досегашните си правила, механизми, а може би и състав. И в двете зони вече са факт или предстоят сериозни промени. И затова отношението към тяхното разширяване никога няма да е същото. Тъй че вече не става дума за поредното отлагане, а по-скоро за отдалечаващ се мираж.

Сега по инерция всички продължават да повтарят, че България е „заслужила мястото си в Шенген”. Но дали тази цел, която е повече въпрос на престиж за политиците, отколкото на практически смисъл за гражданите, все още си заслужава енергията и усилията? Дали не е по-добре те да бъдат съсредоточени в решаването на други, по-важни проблеми? Такива има достатъчно.

Автор Ясен Бояджиев, източник Deutche Welle www.dw.de

Заразата "Пиже"

Заразата "Пиже" е обхванала не само ДПС. В същата схема комфортно се настаняват и останалите водещи политически сили, твърди Полина Паунова и дава конкретни примери.

Осъжданият седем пъти Трайчо Василев, наричан Пиже, се озовал в листата на ДПС, за да бъде превъзпитан. Нещо повече дори - според депутата от Движението Александър Методиев, наричан бат‘ Сали, въпросният господин, който нападна екип на Нова телевизия с юмруци, трябвало не само „да бъде превъзпитан“, но и да „получи шанс да стане толерантен“.

„Не знам за какво е осъждан Трайчо Василев, нямаме право да се бъркаме в миналото на хората", каза още той. Отново по неговите думи, Трайчо Василев има основно образование, последно е работил като дървосекач, но има качества да е общински съветник. Какви са тези качества, освен да налага жена пред обектив, вероятно няма да разберем.

Най-сериозният политически аргумент срещу ДПС

И сега най-важното. Ръководството на ДПС, видите ли, изобщо не знаело, че Пиже бил в листата на партията. По думите на депутата Александър Методиев, лидерът на партията нямало как да знае какви са всичките кандидати.

Ако приемем думите на Методиев за истина, това е най-сериозният политически аргумент срещу ДПС. Защото няма как да се гледа сериозно на партия, чието ръководство не познава своите кандидати.

Но ако оставим настрана подобни аргументи и не се подвеждаме по добре тренирани обяснения за невинността на Лютви Местан, ще разберем, че ДПС не е нищо повече от силова групировка, която на централно ниво обира парсата, а на локално използва услугите на местни главорези, които помагат при събирането на рекета. В случая рекетът се измерва в гласове. След успеха на „бирниците“ по махали на предходните избори, Движението отчете, че е привлякло най-много роми и най-много неграмотни като свои избиратели. Причината за това, според доводите на Местан, е толерантността на ДПС.

Бий медиитеако не ги притежаваш

След подобни обяснения идва ред на мъдри слова за либералните ценности, демокрацията, необходимостта от образование в гетата. Но те са също толкова верни, колкото и твърдението, че лидерът на партията не е знаел за присъдите на Пиже и за неговото присъствие в листата на Самоков. А загрижеността за маргинализираните общности, които трябва да бъдат привлечени, включени, образовани и прочие, е точно толкова искрена, колкото и огласеното веднага след побоя над журналистите изказване на Местан, че това е недопустимо. Но когато всичко това бъде изречено на глас, веднага се намира някой, който да обясни, че Движението е демонизирано, а отношението към него - тенденциозно.

Само че подобна защитна реакция веднага се оборва от информацията, че депутатът от ДПС Делян Пеевски, който е вече и официален крупен собственик на медии, е водач на партийната листа с кандидат-общинари във Велинград. Да, неуспелият шеф на ДАНС не бие журналисти и няма присъди (прокуратурата отказва да го разследва). А хобито му е добре известно: да си купува медии. Така цикълът се затваря. Затова на следващите местни избори е твърде вероятно Пиже отново да се окаже в листата на ДПС „без знанието на централното партийно ръководство“, но тогава няма да има кой да го съобщи. И то не заради страх от побой.

Болестта

Проблемът обаче е далеч по-дълбок. И не засяга само ДПС. Реално партията на Местан е най-дебелокожа, защото електоратът ѝ е задължен да гласува за нея. Ако гласоподавателите откажат на Пиже, може да се окажат набити. Също като колегите от Нова телевизия.

Но ДПС не е прецедент. В същата схема комфортно се настаняват и останалите водещи политически сили. Нека не забравяме, че шефът на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов е осъден на две инстанции. Вземане-даване с правосъдието имаха и кметовете на ГЕРБ Йордан Йорданов (в Елин Пелин) и Георги Славов (в Ямбол), както и бившият кмет на Сливен Йордан Лечков. Присъда получи и бившият депутат от партията Емил Димитров.

„Болестта“ не подминава и БСП, чийто депутат Атанас Зафиров бе осъден в гражданско дело. А преди парламентарните избори миналата година кандидат на социалистите и общинар в Белово наби горски, защото спрял камион без документи, но пък за сметка на това с обилно количество дървесина. И ВМРО не прави изключение: бивш кандидат-кмет в село Трън получи 13 години затвор.

„Моралните“ стожери в парламента - Реформаторите - са приютили в листата си в Стара Загора човек, който е осъден за купуване на гласове за ДПС. Името му е Юсни Ибрям и днес той е вече реформатор.

Казано накратко: заразата „Пиже“ се промъква във всяка листа, на всеки вот. Тя осигурява гласове и позиции. И гарантира победа.

И още една закономерност: Пиже се оказва неприемлив едва когато съществуването и методите му станат публично достояние. И тогава всички уж отговорни фактори възмутено се отричат от него. А, да: и не знаят как се е озовал в листата на партията им.

Автор Полина Паунова, източник Deutche Welle www.dw.de

Шшшт, да не разбере някой, че има избори

Тишината е превзела ефира, а сивотата все така си царува по улиците. Предизборна кампания в България на практика няма, което със сигурност се харесва на политическите играчи от статуквото. Иван Бедров обяснява защо.

Г-жа Антоанета Лазарова е кандидат-кметът на БСП за монтанското село Гаганица. Най-обсъжданата предизборна тема в българския ефир се оказа нейната прическа. В продължение на седмица вероятно не остана избирател, който да не е научил, че г-жа Лазарова от 40 години поддържа екстравагантната си прическа и всеки ден отделя за нея по 30 минути.

"Важните" теми

Във варненската община Белослав пък три кандидат-кметици носят името Галина Тодорова. И отново почти не остана избирател, който да не е научил за това тройно съвпадение. На няколко места се изправяли баща срещу дъщеря, майка срещу син, бивши съпрузи, братовчеди и т.н. В следващия момент кандидат за общински съветник от ДПС пребива телевизионен екип и тъкмо си казваш, че ето това е моментът, който ще провокира истински политически разговори за модела на тази или онази партия и за интегрирането на престъпни групировки в изборния процес, но... тишината отново превзема ефира.

Това, разбира се, не е напълно вярно, защото зависи от гледната точка. Изборите присъстват активно в програмното време на най-големите медии, а основният въпрос е дали българите ще преодолеят сложното препятствие да гласуват едновременно с няколко бюлетини - за кмет, за общински съвет, в София, Пловдив и Варна и за районен кмет, по селата и за селски кмет, а абсолютно всички и на референдума за или против гласуването по интернет. Темата поглъща толкова много внимание и медийна енергия, че човек може да остане с впечатлението за предстоящ национален изпит за прием в детска градина, а не за избори.

Дори изтеклият в един информационен сайт запис, на който предполагаемо се чува кандидат-кметица на Перник да казва „просто си платихме за вота“, не успява да наруши съня. Темата е дотолкова безинтересна за най-големите медии, че никой не обръща внимание на обяснението на лидера на заподозряната партия, че „записът не е верен“. Няма кой да се усмихне дори.

В България няма да има избори

По улиците на София не ни гледат кандидати от стени и билбордове. Или поне са на много по-малко места в сравнение с преди. Жителите на трите най-големи града ще избират пряко и кметове на районите си, но няма как да научат кои са кандидатите. Никой не те спира на улицата, не забелязваш шатри на кандидати, сутрин в пощенската ти кутия отново са само намаленията в кварталния супермаркет. И толкоз.

Извън столицата медиите отдавна са подчинени на общините чрез финансовата си зависимост от кампании по европроекти, за които кметът еднолично решава на кого да ги даде и кого да остави извън играта. Малкото независими регионални информационни сайтове са като годишник от гимназията - гримирани портрети на кандидати, които се усмихват и казват нещо от типа „По-добре ден, отколкото нощ“. Всичко това са платени съобщения, с които започва и приключва предизборната кампания. Дебати няма. Една от двете национални телевизии изобщо изостави формата, в който ефирът гостуваше на големите градове, за да даде шанс на кандидатите да сблъскат идеите си. Другата голяма телевизия организира нещо като дебати, но участниците трябва да пътуват до София, а неясният критерий за подбор създава комични ситуации. Единствено държавната телевизия отделя малко повече време за предизборни дебати, но заради изискванията на закона и приетите заедно с ЦИК правила формата там трайно е изгонила съдържанието.

Защо е така

Цялата тази ситуация не е нормална, но е лесно обяснима. Играчите от статуквото нямат интерес от кампания. Нямат интерес хората да се интересуват и да участват в изборите. Нямат интерес да сблъскват идеи, защото най-често ги нямат. ГЕРБ разчита на отлично организираните си структури и превърнатите в бетон европейски пари, но няма нужда от шум - за да не събуди тлеещото недоволство. БСП има интерес от максимално ниска активност, за да прикрие факта, че партията на практика изчезва. Реформаторите пък (въпреки тишината) не успяват да прикрият странните и противоречиви партньорства, които сключват по места. Патриотичният фронт обещава навсякъде да не допуска бежанци, въпреки че в 99% от населените места хората не са виждали бежанец на живо. Положението с ДПС е ясно, а интересът на всички заедно е да гласуват колкото е възможно по-малко хора, изборите да бъдат ограничени до т. нар. твърди ядра, за да получи всеки „полагащото му се“ и за да не им се налага да убеждават нови хора за подкрепа. Защото не могат.

Автор Иван Бедров, източник Deutche Welle www.dw.de

Расизмът на малки народи като българския

Бежанците са джихадисти, а българите - мирни християни. Ромите са паразити, а българите - умни и работливи. Очерняйки другите, ние автоматично се оказваме добри, пише Ивайло Дичев и търси причините за българския расизъм. 

На всеки няколко месеца ни залива вълна от възмущения с расистки уклон. Веднъж ще са ромите, веднъж турците, веднъж бежанците, а понякога македонци, украинци или евреи. И после - пак от начало, като в рондото. Съчувствие, благородство, човещина - в България тези понятия се превърнаха в синоним на национално предателство. Едно от обясненията е, разбира се, комунизмът, при който народите живееха в клетка от бодлива тел - той обяснява разликите в отношението към чужденците в източната и западната част на Германия, например. Но дали е само това?

Свикнали сме да свързваме расизма с империи, където социалните неравенства се обосновават с природни особености. В модерната епоха знаменателен остава дебатът във Валадолид през 16 век, когато католическите теолози спорят дали индианците от завладения Нов свят имат душа или пък трябва да се третират като животни (слава Богу, надделява първото мнение). После, през 19 век, идват различни наукообразни трактати като този на френския мислител Гобино, обосноваващ неравенството на човешките раси. За да свършим, разбира се, с евгениката, масовите стерилизации и газовите камери през 20 век. Колкото и да ни е неприятно, до днес в големите метрополии продължават скрито да дискриминират хора с името Ахмед, например, или с по-матов цвят на кожата.

Бели, черни, жълти

Расизъм е най-общо казано класифицирането на човека според някакви белези, които не зависят от неговата воля. Научната фантасмагория, построена върху биологически дадености, е най-популярна заради превръщането ѝ от нацизма в политика на изтреблението: става дума за едно произволно групиране на физически белези в категории, на които се приписва културен смисъл. Ако е установимо, че африканците са по-добри бегачи, от това някак следва, че те са по-покорни и стават за роби. Динарската раса, към която нацистките учени причислявали по-голямата част от България с помощта на различни измервания на черепа, не била способна на самостоятелно държавно управление. Азиатците пък трудолюбиво подражават, но нищо не измислят. Или ако идем по-назад - евреите са колективно виновни, защото са разпнали Исус.

В един по-общ смисъл расизъм е това да се отнасяш към хората предубедено заради произхода им, културата, с която са израснали (културализъм), пола им (сексизъм), възрастта (ейджизъм) и т.н. Развитието на съвременната цивилизация, където "черни" стават министри и президенти на САЩ, а "жълтите" се превърнаха във водеща икономическа сила, прави оборването на тези теории излишно. Ще напомня само, че всички произлизаме от източна Африка и сме били черни заради меланина, който защитава кожата от слънцето. Липсата на меланин в бялата кожа няма никаква връзка с християнството, а е заради нуждата да се синтезира витамин D в места, където слънцето грее по-малко. Възпитаният човек днес подхожда към другия според индивидуалните му качества, а не според тези от биологическия или културен стереотип.

Интересен е расизмът на малките народи като българския, където става дума не толкова за легитимиране на господство, колкото за страх и самозащитна реакция. Споменатите врагове - турци, роми, сирийци - се представят не като потиснати малцинства, които трябва да си знаят мястото (както прави имперският расизъм), а като привилегировани лентяи, конкуренти на държавната хранилка. Противопоставянето на социалните помощи и минималната работна заплата, на пенсиите и парите, давани за бежанец, показва, че българите като че ли завиждат на по-нещастните от себе си.

"Пак сме под турско робство"

Подобен реактивен расизъм откриваме в малцинствените групи, подложени на дискриминация от имперските центрове. Черният расизъм в САЩ е дори по-лош от белия, защото не е преминал културната еволюция на доминиращото мнозинство; имигрантските общности на корейци, пакистанци или турци обикновено са много по-затворени от тези на мнозинството. В тази си окопна война българският етнос сякаш продължава да живее в османските времена - в онези китни самоуправляващи се подбалкански градчета, издействали си привилегията там да не влизат турци и други чужди групи. И забравя, че отдавна вече си има държава, която сам доминира. Току ще чуете някой да каже, че пак сме под "турско робство" - тук ДПС излъчили кмет, там прозвучала турска реч, другаде турски фирми купили местния завод. Циганският терор пък е един вид аналог на робството, а нашествието на бежанците и поробването на Европа е най-новият хит. И не помагат никакви логични аргументи за това кои са повече и кой държи пушките. Защото расовата заплаха е невидима и коварна и щом опиташ да успокоиш страстите, тутакси събуждаш подозрението, че приспиваш бдителността, защото евреинът Сорос те финансира. (Чудите се защо един евреин би финансирал подкрепа на араби ли? Разочаровате ме! Нали целта му е да ни зароби.)

Чуждото тяло, попаднало в нашия периметър, застрашава хигиената - другите са мръсни, опърпани, носят болести. Малко неадекватен е точно този западноевропейски страх в България, където хигиената не е на чак такова ниво, но да не издребняваме. Става дума за омърсяване символическо, което отслабва здравото национално тяло. А най-лошото, което може да ни се случи, е да направят деца на жените ни. Нали забелязвате колко често се повтаря обвинението, че бежанците били млади мъже, за които жените тук ходели голи? През 18 век се въртят едни такива фантазии за турските хареми и сексуалните изстъпления в тях, на които западняците скрито завиждат. И това във време, когато сексуалните нрави в Европа се разкрепостяват, а на изток обществата продължават да са дълбоко патриархални (в Османската империя Маркиз дьо Сад бързичко би свършил набит на кол, уверявам ви!). Защитният етно-брачен модел виждаме в края на "Криворазбраната цивилизация", където претендентът за нашата мома, гъркът Маргариди, е намушкан, а българите пеят:

Секи момък, сяка мома

от рода си да залюбва:

таз любов за тях е сама,

що природно ги събира.

Не е нужно да бъдеш расист, за да пазиш своето. Трябва обаче да си сигурен в какво точно се състои то. А тъкмо тези граници се размиват днес. И именно оттук извират фрустрациите и агресивността. Вижте само обидата, която предизвика песента за Райна Княгиня, изпята в две версии от турски изпълнител. Какво излезе? Че тази патриотична песен е съчинена върху фолклорна мелодия, обща за балканските народи - доколкото разбрах, някъде през 50-те години на по-миналия век. Е добре, не е ли логично текстът за Райна Попгеоргиева да е написан след нейното мъченичество, а фолклорният мотив да е много по-стар? Какво обидно има в това? Ето какво: стана ясно, че границите межди "нас" и "тях" не са така сигурни, както си мислехме. Оттук и мобилизацията на антитурска енергия, с малко предизборна окраска.

Страхът генерира омраза

Ако се заровим в културата, ще видим, че повечето неща, които смятаме за свои, са дошли отнякъде, а авторството е винаги условно - то е по-скоро въпрос на употреба в определен исторически момент, не някакво демиургическо сътворяване. "Шуми Марица" е по текст на германски военен марш, "Тръгнал Кос" - пак немска песничка за малкия Ханс, поел сам по широкия свят, а легендата с пръчките на Кубрат може да се проследи назад поне до баснята на Езоп. И тъй нататък. Ако си сигурен кой си и защо си, ще си в състояние да видиш в това нещо естествено и хубаво, нещо, което да те накара да приемаш другите като хора, подобни на теб. Но ако не си, тогава страхът генерира омраза, с която укрепваш границите около собствената си идентичност. Сирийците са човекоядци, джихадисти, фанатици. Значи ние сме от добрата страна - бели, християни, съюзници на Запада. Циганите пък поемат всички лоши неща, които не харесваме у себе си - прехвърляме им мръсотията, мързела, двусмисленото отношение към закона. И някак магически се оказваме чисти, работливи, законоугодни.

Ех, ако генетиката успее да открие жадувания български ген, вероятно ще се успокоим и няма да има нужда да се ограждаме с омрази. Колко жалко обаче, че 99% от гените на всички хора са еднакви.

Автор Ивайло Дичев, източник Deutche Welle www.dw.de

ЛЮБОПИТНО

Пинк е заразена с коронавируса

Певицата Пинк обяви, че е заразена с новия коронавирус, предаде Асошиейтед прес. Американската поп звезда и 3-годишният й син са развили симптоми преди две седмици. Пинк си е направила тест и е дала положителна проба. Семейството й се е изолирало, като никой друг негов член не е заразен, съобщи ...

Мария Габриел пое факлата с Олимпийския огън, който беше запален в Гърция

Българският еврокомисар Мария Габриел стана четвъртият факлоносец на Олимпийския огън, който беше запален днес в Гърция. Пътуването на Олимпийския огън от Гърция към Токио, където ще се проведат Летните олимпийски игри тази година, започна тази сутрин, съобщи АНА-МПА. Церемонията по запалването на ...

Мартеница, марцишор или мартинка - обичаи и традиции на Балканите, свързани с 1 март

Преплетените бял и червен конец, които в България наричаме мартеница, са амулет, познат и у някои наши съседи, раздаван за здраве и предпазване от злини. Многовековната традиция, характерна за 1 март, за която се предполага, че има езически корени, е спазвана също в Румъния, Македония, та дори и в ...

Баба Марта

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец „март“. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя ...

© 2011-2020 GNews Media Ltd. Sofia, Bulgaria www.gnews.bg e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  

следвайте ни в facebook: www.facebook.com/gnews.bg и в twitter: https://twitter.com/GNewsBG

Style Setting

Fonts

Layouts( inner pages )

Direction

Template Widths

px  %

px  %