Планетата се нагрява. Островните държави са напът да изчезнат. Ядрена война между Пакистан и Индия може да стане "кървава баня". Правителствата не работят заедно, както преди. Поляризацията ни разделя. Убийства, Миграция. Бедност. Корупция. Неравенство. Нарушения на суверенитета. Безпомощност. Безнадеждност.
     "Проблемите на нашето време са изключителни", каза преди няколко дни пред Общото събрание на ООН Ибрахам Мохамед Солих, президент на Република Малдиви, островна държава в Индийския океан, заплашена от повишаващите се води в резултат на промените в климата.
     Има сутрини, когато отиваш на работа и там всички са изглеждат раздразнени. Така беше през миналата седмица в ООН, на годишното събиране на световни лидери. Една от друга по-мрачни речи на лидери от всички кътчета на планетата навеждаха към едно още по-безрадостно заключение: човечеството наистина има нужда от кратка оздравяваща почивка.
     Организацията на обединените нации беше създадена като изблик на оптимизъм след опустошението на Втората световна война, с идеята, че съвместен орган от държави може да изгради по-светло бъдеще като се научим да си помагаме. Въпреки че тази надежда остава съществена опора, истинската тенденция тези дни изглежда поставя по-ниска летва: опитайте се да смекчите климатичния Армагедон и да предотвратите усърдните действия на някои от 193-е членки да се дестабилизират взаимно и понякога да се унищожат една друга.
     Така че думи като "екзистенциална заплаха" бяха дотолкова част от формулировките в речите на лидерите през изминалата седмица, колкото и обичайните споменавания на "този величествен орган".
     "Живеем във време, когато величината и броят на продължаващите кризи постоянно се увеличават", каза Игор Додон, президентът на Молдова. "Преживяхме достатъчно войни. Не искаме нови войни", каза иракският президент Бархам Салих, който със сигурност разбира от това. А от Рош Марк Кристиян Кабире, президент на Буркина Фасо, дойде сдържано твърдение: "Международните новини са белязани от напрежение".
     Част от това е чиста риторика. Ако сте държава в света и искате нещо - пари, войски, действия, разбирателство, трябва да изложите проблем, така че да можете да предложите решение или поне да убедите колегите си, че решение е необходимо.
     Затова лидерите и дипломатите внасят много проблеми в ООН по това време на годината, с надежда да използват максимално тази световна сцена, която е и рядко достижима, ако сте по-малък член на общността на нациите.
     Промените в климата станаха централна тема. Решение на ООН  да постави темата наистина на челно място доведе както до младежка среща на високо равнище за климата, така и до пълноценно събитие в деня преди започването на обръщенията на лидерите. Много държави откликнаха на призива да бият тревога, достатъчно убедителна, за да бъде колективно забелязана.
     "Предизвикателствата пред хората и планетата са сблъскват с дългосрочни последици", каза външният министър на Белиз Уилфред Ерлингтън.
     Дори и като се имат предвид тези обстоятелства, имаше усещане, че като че ли витае много повече безпомощност от обикновено. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш даде началото му миналия вторник с откриването на разискванията, като нарисува безрадостна картина на този момент в човешката история.
     "Живеем в свят на тревоги", каза Гутериш.
     "Много хора са страхуват да не бъдат прегазени, да им бъде попречено, да не бъдат изоставени", каза той. "Машините отнемат работата им. Трафикантите отнемат достойнството им. Демагозите отнемат правата им. Войнолюбците отнемат живота им. Изкопаемите горива отнемат бъдещето им".
     И все пак толкова ли е различно това отпреди? Имало е много моменти в 74-годишната история на ООН, когато сме били на ръба заради политика, авантюризъм, разселени хора, епидемии, възможна ядрена война. Хаосът винаги е господствал, нали?
     Не е съвсем така. Съботната програма на ораторите беше затрупана с островни държави от целия свят, които са, както казаха мнозина от тях, на фронтовата линия на климатичните промени. От тяхна гледна точка не става дума просто за топящи се ледници или измиране на животински видове; става дума за засилващите се урагани, които може да ги заличат и да повишат нивото на океана, което може бавно да ги превърне в подводни призраци.
     Така че те усещат особено остро това настроение.
     "Общата родина е само една и човешката раса е само една. Няма планета Б или жизнеспособна алтернативна планета, на която да живеем", каза Гастон Браун, министър-председател на Антигуа и Барбуда, островна държава в Карибите.
     Но други държави едва ли бяха жизнерадостни относно това къде сме като цивилизация, докато правеха обръщения пред Общото събрание. Две от най-големите, Китай и Русия, бяха също толкова прями в преценката си за глобалния пейзаж, който виждат.
     "Светът днес не е спокойно място", заяви китайският външен министър Ван И.
     "Броят на конфликтите на планетата не е намалял, а враждебността не е отслабнала", каза руският му колега Сергей Лавров. "От година на година става по-трудно да се занимаваме с тези и много други предизвикателства. Фрагментирането на международната общност продължава да се засилва".
     По традиция в ООН, лидерите наистина дадоха решения на предложеното, от тематичното (намалете "дефицита на доверие") до твърде специфичното (променете коренно Съвета за сигурност, за да засилите постоянното представителство на Африка). Вероятно най-често споменаваното беше подновен призив за цялостно възприемане на мултилатерализма, като много държави - особено по-малките с по-малък магнетизъм в света, гледат на това като единствено спасение.
     Това е най-вече вярно в епоха, когато растящ брой известни лидери - основните примери включват американския президент Доналд Тръмп и британския министър-председател Борис Джонсън, се насочват към по-едностранен подход към света.
     "Десетилетието след 2020 г. може да остане в историята като повратна точка или като момент, когато мултилатерализмът е изгубил пътя си", каза президентът на Руанда Пол Кагаме.
     ООН често е критикувана, че говори много, а не върши достатъчно. Но като стане дума за красноречиво говорене, особено за бъдещето, тя винаги е била един от най-силните играчи на терена.
     Разбира се, имаше и зрънца оптимизъм, които блестяха в калта - за способността на ООН да формира това по-светло бъдеще, за потенциала да пречиства конфликта в проекти и споразумения, решения и мироопазване.
     "Вече не вярвам в песимизма. Прекалено лесно е", каза френският президент Еманюел Макрон. Хубави думи, оттам започват идеите. И все пак, след седмица на ораторско униние на някои от най-умните, най-информираните, най-овластените хора на Земята, човек трябва да си зададе въпроса: ако ООН не е мястото за оптимизъм за процъфтяващо общо бъдеще, дали не е дошъл моментът да започнем наистина да се тревожим.

Автор ж, източник БТА  http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2083300

        Доналд Тръмп е президент с малко идеологически задръжки, но систематично демонстрира страховете си от евентуално въвличане на страната във военни ангажименти зад граница. Това негово виждане се основава на убеждението му, че войни на места като Виетнам, Афганистан и Ирак изтощават ресурсите на Америка у дома, както и репутацията й в чужбина.
        Въпреки че говори като хардлайнер за американската военна мощ, Тръмп като цяло държи САЩ настрана от международни конфликти. Тази динамична ситуация  се оказа във фокуса на вниманието тази седмица, когато неговата администрация все по-настойчиво обвинява Иран, че е пряко отговорен за разрушителната атака срещу саудитски петролни инсталации. Въпреки ескалацията на напрежението, подхранвана отчасти от собствената риторика на Тръмп, президентът демонстрира колебание, връщайки се отново към предизборното си обещание да избягва военни конфликти.
        Говорейки пред репортери в Лос Анджелис в сряда, Тръмп видя " ярък знак за сила" в това, че не е отишъл по-далече в противопоставянето срещу Иран от налагането на нови санкции. "Какво ни донесе нахлуването в Ирак?", попита президентът, и добави, че войните "е много лесно да бъдат започнати". Що се отнася до Иран, отбеляза той, "ако се налага да предприемем нещо, ще го направим без колебание".
        Неохотата на президента да бъде въвлечен в пълномащабна военна интервенция предхожда отдавна сегашната ситуация в Близкия изток. Извън нареждането му за два ракетни удара в Сирия и свалянето на ирански дрон по-рано тази година, Тръмп държи пръстите си далече от спусъка. Но той използва телефона си да пуска хапливи туитове: от заплаха да унищожи Северна Корея до предупреждение срещу Иран (през последните дни), че американските въоръжени сили са "с ръка на спусъка".
        "Той е противоположност на Теди Рузвелт (президента Теодор Рузвелт - б.р.): Той крачи шумно и носи клонка, - казва Тим О'Брайън, биограф на Тръмп. - Той иска да вилнее, да изглежда страшен, и да  преодолява неувереността си, иска да бъде в центъра на вниманието. Но след твърдия му тон не следват силни военни мерки. В крайна сметка наклонностите му са по-скоро на гълъб, отколкото на ястреб."
        Четиринайсет месеца преди избирателите да решат дали да го преизберат, Тръмп все повече си спомня за обещанията си от кампанията през 2016 г. - от ангажимента му за рекорден икономически ръст до неговото обещание да върне американските войници у дома.
        За Тръмп, който се кандидатира за президент с двойствени обещания да прекрати участието във военни ангажименти зад граница и да окаже нов натиск върху Иран, последната провокация на Техеран е главоблъсканица. Противоречащите послания, които администрацията отвреме-навреме изпраща, са отражение на вътрешните разногласия в нея и дори на собствените колебания на президента. 
        "Вижте, аз не се стремя да вляза в нов конфликт, - каза Тръмп в понеделник, - но понякога това се налага." Тръмп помни примера с войната в Ирак, която той за кратко поддържаше, преди да стане един от най-яростните й критици. По-късно Тръмп използва този конфликт за язвителни нападки срещу политическите си съперници Джордж Буш и Джон Болтън, който неотдавна бе уволнен като негов съветник по националната сигурност.
        Когато той и Болтън се оказваха в несъгласие, което се случваше често, твърдят хора от екипа на президента, Тръмп винаги припомняше злъчно на Болтън ролята му на поддръжник на инвазията от 2003 г.
        Тръмп вероятно ще получава почти същите съвети от заместилия Болтън, Робърт O'Брайън. Приближени казаха, че бившия помощник на Болтън е на сходна позиция по редица въпроси с бившия съветник по националната сигурност, но се очаква да възприеме по-мек подход в съветите си към президента.
        След атаката срещу Саудитска Арабия държавният секретар Майк Помпейо директно обвини Иран за "безпрецедентната атака срещу световните енергийни доставки". Но той не показа доказателства и Тръмп съзнателно избягна ясно заключение по въпроса, очевидно смятайки, че изпращането на противоречиви послания притъпява вниманието на Техеран, като в същото време позволява на президента да запази опциите си за преговори. Такова мнение изразиха двама души, запознати с разговорите, говорейки при условие за анонимност, защото не са оторизирани да ги дискутират публично.
        "Президентът е предпазлив, - каза заместник-прессекретарят на Белия дом Хоган Гидли, - защото ако днес той удари гонга, че Иран е злосторникът, без да представи доказателства пред американския народ, неизбежно всеки ще казва, че той е военноподпалвач. Истината е, че президентът гледа много трезво на тази атака" (срещу Саудитска Арабия).
        Този подход крие рискове: твърде подстрекателски език може да доведе до (военен) удар, а пък отказ от реагиране може да окуражи един безотговорен режим отново да "постави на изпитание" Тръмп.
        "Рискът е, че такава риторика може да заживее свой собствен живот, но ако ти така и не предприемеш ответни действия, някои хора ще се опитат да се възползват, - каза Джулиън Зелизър, историк на американските президенти в Принстънския университет.- Това поражда напрежение: ще тръгнат ли други страни да "хапят" и да отвръщат? Това е много хаотичен подход към външната политика."
        Тръмп никога не е служил във въоръжените сили и е получил многократни отлагания на призиви (за военна служба), за да избегне изпращане във Виетнам. По-късно той бе яростен противник на войната, не защото беше пацифист, а защото смяташе, че САЩ изглеждат слаби, затъвайки в азиатското блато.
        "Виетнам беше бедствие, -  каза Тръмп в интервю през 1999 г. - Той беше твърде далече (от САЩ) и не ни засягаше по никакъв начин. Мисля, че ако (решим да се намесим някъде), трябва да играем за победа. А ние не отидохме, за да победим. Мисля, че Виетнам можеше да бъде подходящо място, от което да стоим настрана."
        По време на предизборната си кампания през 2016 г. Тръмп често заклеймяваше "безкрайните войни" и се заричаше да не бъде въвличан в подобни изтощителни конфликти. През онзи октомври Тръмп каза по адрес на вашингтонския политически елит: "Те ни въвлякоха във войни зад граница. Те ни донесоха по-малко сигурност. И това са войни, които те никога не печелят; ние не печелим."

Автори Джонатан Лемайър и Зеке Милър от Асошиейтед прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2078078

        Много украинци смятат опитите в САЩ за импийчмънт на президента Доналд Тръмп за нечий чужд проблем, но са обезпокоени за нещо друго: че ролята на Украйна в тази афера, засягаща президента Тръмп, укрепва позициите на Русия в особено критичен момент.
        Тази драма поставя в затруднено положение неопитния президент Володимир Зеленски, тъкмо когато той се опитва да покаже, че се заема с проблемите, които най-много вълнуват украинците - повсеместната корупция и въоръжения конфликт с подкрепяните от Русия сепаратисти на Изток, който погуби 13 000 души и раздели страната.
        Във вторник Зеленски обяви дългоочаквано споразумение със сепаратистите, откриващо пътя за мирни преговори, които да сложат край на 5-годишните сражения, но няколко украински депутати го заклеймиха като капитулация пред Русия. Украински националисти организираха протести на култовия площад Майдан, арена на две народни въстания в Киев, а Зеленски се срещна в сряда с депутати в опит да тушира техните опасения и да спаси току-що постигнатото споразумение.
        Срещу Тръмп в Конгреса започна разследване за импийчмънт, предизвикано от разкритие на разобличител, засягащо националната сигурност, за телефонен разговор между американския президент и Зеленски, състоял се на 25 юли. Разговорът касае пакет от външна помощ в размер на 250 млн. долара за Украйна, подготвян от Конгреса, но блокиран от Тръмп. Според демократите Тръмп използва тези пари като средство за натиск над Украйна да разследва неговия съперник от Демократическата партия - бившия вицепрезидент Джо Байдън, и неговия син.
        По-нататък в записа на разговора се чува как украинският лидер ласкае Тръмп, критикува посланика на САЩ и европейските лидери и казва, че украинският главен прокурор е "мой човек".
        Американският скандал "отслабва позициите на Зеленски в страната", каза Татяна Становая, ръководител на компанията за политически анализи R.Politik. Зеленски "даде повод за съмнение в неговата способност да бъде честен президент, - каза тя. - Това е първият голям удар срещу него" след съкрушителната му победа в украинските избори през април.
        Изявленията на Зеленски в разговора също така подкрепят тезата на Кремъл, че украинските лидери са заложници на интересите на САЩ. Руски коментатори сочат за пример предстоящата продажба на противотанкови ракети на стойност 39 млн. долара за Украйна, с цел да й се помогне в битката й срещу сепаратистите. Тази помощ, обявена във вторник, е добавка към вече предоставената американска военна помощ за около 400 млн. долара.
        Руският президент Владимир Путин в първото си публично изявление за телефонния разговор в сряда защити Тръмп. Той каза, че критиците на американския президент се опитват да намерят "всякакъв претекст", за да го свалят. Според Путин е нормално за Тръмп да иска от Зеленски да разследва "възможни корупционни практики", свързани с Байдън.
        "Не виждам в това нищо осъдително. ... Всеки държавен лидер би направил същото", каза Путин.
        Специалният прокурор на САЩ Робърт Мълър стигна до извода, че руското правителство се е намесвало в президентските избори в САЩ през 2016 г. по "мащабен и систематичен начин". Путин отрече този извод, а Тръмп многократно изрази дълбоки съмнения в тези разкрития (на Мълър).
    САЩ и Европейският съюз наложиха санкции на Русия затова, че анексира Крим от Украйна през 2014 г. и подкрепя сепаратистите. Тези наказателни мерки се отразиха отрицателно на търговията между Русия и ЕС и стремежът на двете страни за прекратяване на конфликта в Украйна все повече се засилва.
        Украйна върви към вероятни мирни преговори със своя ядрен съсед в ситуация, в която "Русия е в силна позиция, - каза за АП московската анализаторка Маша Липман. - Русия де факто контролира част от украинската територия, а Украйна по същите причини е в отслабено положение".
        Зеленски нарече споразумението, обявено във вторник, "голяма стъпка", отстраняваща последната пречка пред дългоочаквана среща на върха между Зеленски, Путин и лидерите на Германия и Франция, които помагат като посредници.
        Според други украински политици обаче то отваря вратата за "циментиране" на руското присъствие в региона. Те обвиняват администрацията на Зеленски, че изолира обществото от вземането на решения в такава критична ситуация. Много украинци също така се притесняват, че европейските партньори изоставят тяхната пропита от корупция страна и са готови да подновят бизнеса с Русия.
        Активистката на борбата с корупцията Дария Каленюк смята, че телефонният разговор между Тръмп и Зеленски нанася вреда не само на Украйна, но също така "накърнява репутацията на Съединените щати като място, където има върховенство на закона и силни институции".
        Сега "ще бъде много по-трудно да бъде убедено украинското ръководство, че ние трябва да продължим към приемането на западните ценности и към независими съдебна система и правоналагане", посочи тя.
        От това "страда Украйна, страдат САЩ. Единствено хората в Кремъл са щастливи", добави Каленюк.
        Бившият президент Петро Порошенко е сред украинците, които обвиняват Зеленски, че е клекнал пред Русия. Той се опита да се разграничи от американското разследване за импийчмънт, но призна, че се е срещал с адвоката на Тръмп - Руди Джулиани, през 2017 г. Той каза, че Джулиани е пристигнал на посещение като приятел на Украйна" и двамата са обсъждали "политическа подкрепа и инвестиции", но нищо друго. Порошенко не даде повече  подробности.
        Джулиани иска Украйна да разследва Байдън и неговия син Хънтър, който бе член на управителния съвет  на украинската газова компания "Бурисма".
        Порошенко каза пред репортери, че "никога не е говорил за търговски компании" с Тръмп, с бившия президент Барак Обама, с Байдън или "с някакви други американски официални лица".

Автори /Анджела Чарлтън и Юрас Карманау от Асошиейтед прес, източник БТА  http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2085107

    Атаката срещу "туптящото сърце" на обширната петролна империя на Саудитска Арабия се вписва в една нова и опасна тенденция, която се наблюдава в целия Персийски залив от това лято - прецизни нападения, които оставят малко очевидни следи кой ги е извършил.
    Началото бе поставено през май с експлозиите, за които никой не пое отговорност и които повредиха петролни танкери близо до Ормузкия проток. Оттогава регионът стана свидетел как енергийната му инфраструктура неведнъж стана обект на посегателства. Кулминацията на тези атаки беше извършеното нападение срещу най-големия в света завод за преработка на петрол в източната част на Саудитска Арабия, довело до намаляване наполовина на производството на богатото на петрол кралство и рязък скок на цените на енергоносителите.
    Отговорността за някои нападения беше поета от йеменските бунтовници хуси, които от 2015 г. се борят срещу водената от Саудитска Арабия коалиция в най-бедната страна в арабския свят. Бързо нарастващата технологична сложност на атаките обаче подхранва сред експерти и анализатори подозрения, че Иран може да ги дирижира, или дори да ги  извършва сам, както САЩ го обвиниха за нападението в събота.
    "Иран може да разчита на обществения скептицизъм за известна възможност да отрича при всякакви обстоятелства, но има далеч по-голям шанс атака от такъв мащаб да провокира много тежки дипломатически и военни последствия", предупреди Майкъл Найтс, старши изследовател от Вашингтонския институт за близкоизточна политика.
    От своя страна, Иран е поел отговорност само за едно нападение през този период - свалянето на американски разузнавателен дрон, който Техеран обвинява, че е навлязъл в иранското въздушно пространство на 20 юни. Иран награди публично с медали членовете на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, стреляли с противовъздушната батарея, свалила дрона. Иран освен това призна, че е превземал петролни танкери. Най-известният от тези случаи беше с плаващия под британски флаг "Стена имперо" на 19 юли.
    Нападенията срещу петролни танкери и атаките срещу саудитска петролна инфраструктура, отговорност за които поеха хусите, обаче приличат на предишни инциденти, за които е обвиняван Техеран. Според експерти Иран разчита на нападения, които не може да бъдат приписани на никого, тъй като виновникът е трудно да бъде определен предвид обстоятелствата.
    Причините за това са няколко. След Ислямската революция през 1979 г. Иран не може да закупува модерни оръжия от Запада като съседите си от Персийския залив. Военновъздушните му сили все още са комплектувани с произведени преди революцията американски Ф-4, Ф-5 и Ф-14, както и със съветски изтребители. През 1988 г. флотът на САЩ потопи половината действащ флот на Иран в еднодневна морска битка по време на т. нар. "Танкерна война".
    Въпреки че Иран разработи собствен ракетен арсенал, експерти казват, че иранските въоръжени сили биха пострадали сериозно при всякаква пряка конфронтация. Извършването на нападения, които не може да бъдат свързани лесно с Техеран, ограничава шанса за директен ответен удар.
    Отделно, Техеран работи по изграждането на мрежа от сателитни сили в Близкия изток. Иран подкрепя ливанската екстремистка група и политическа партия Хизбула, което му осигури средство за оказване на натиск върху Израел - стар негов враг в региона. Иран работи за постигане на същата цел в Йемен с хусите, изповядващи шиитския зейдитски клон на исляма, които превзеха столицата Сана през септември 2014 година. Техеран може да е въвлечен пряко или непряко в нападения, отговорността за които е поета или приписвана на тези групи, казват анализатори.
    Тези, които твърдят, че Иран е замесен, сочат синхронизирането на атаките с ключови моменти от разпадането на подписаното през 2015 г. споразумение между световните сили и Иран, от което президентът Доналд Тръмп изтегли едностранно САЩ на 8 май 2018 година. Това постави началото на американска санкционна кампания, която отряза достъпа на голяма част от иранския петролен износ до пазарите, на фона на заричанията на представители на иранските власти, че ако Техеран не може да изнася петрол от региона, никой няма да може.
    Една година след деня, в който Тръмп изтегли САЩ от ядрената сделка, Иран предупреди, че ще започне да обогатява уран до равнище, което е по-близко до необходимото за направата на ядрени оръжия. Четири дни по-късно, на 12 май, първите мистериозни атаки поразиха петролни танкери край Ормузкия проток. Два дни след това хусите заявиха, че са извършили нападение с дрон срещу ключовия саудитски петролопровод "Изток-Запад".
    Японски танкер и друг кораб бяха нападнати на 13 юни, докато иранският върховен лидер аятолах Сайед Али Хаменей се срещаше с японския премиер Шиндзо Абе, който донесе послание от Тръмп. Видеозапис, публикуван по-късно от въоръжените сили на САЩ, изглежда показва как ирански сили премахват магнитна бомба от японския съд - нещо, за което Иран никога не даде обяснение. Корпусът на гвардейците на Ислямската революция свали американския дрон на 20 юни.
    Нападението срещу Саудитска Арабия в събота беше извършено, след като Иран предприе допълнителни стъпки за намаляване на задълженията си по ядрената сделка и преди заседание на Общото събрание на ООН, насрочено за по-късно този месец. Има спекулации, че е възможно там да се срещнат Тръмп и иранския президент Хасан Рохани. Вчера иранският върховен лидер аятолах Сайед Али Хаменей отхвърли възможността за каквито и да било преговори между Тръмп и Рохани.
    Сателитни снимки от нападнатите саудитски обекти, публикувани впоследствие от САЩ, показват, че щетите са причинени предимно от удари, идващи от север. Ако някоя атака беше извършена от Йемен, тогава щяха да са увредени южните части на структурите, казват представители на американските власти. На север оттатък Персийския залив се намират Иран и Ирак, където действат подкрепяни от Иран шиитски милиции. Ирак отрича нападението да е извършено от негова територия. Кувейт, който се намира между Ирак и Саудитска Арабия и е близко до Западен Иран, от своя страна призна, че проучва съобщения за дрон или нисколетящ обект, преминал с висока скорост над богатата на петрол страна рано сутринта в събота, точно преди атаката в Саудитска Арабия.
    Следователи на ООН казват, че новият дрон на хусите UAV-X вероятно има обсег до 1500 км. На теория това поставя нападнатите в събота завод и петролно находище в неговия обсег. ООН, арабските страни от Персийския залив и САЩ обвиняват Иран, че доставя оръжие на хусите - нещо, което Техеран отрича.
    Дроновете на хусите обаче обикновено се взривяват във въздуха или след като се блъснат в цел, пръскайки шрапнели като сачми. Хусите вече са използвали свои дронове при подобни нападения. Едно от тях беше записано на видео през януари, като използваният при него дронът избухна над множество по време на военен парад.
    Снимките от атаката в събота обаче показват прецизни, проникващи дълбоко попадения по структурите на обекта за преработка на петрол.
    "Наблюдаваше се тенденция предишни нападения с дронове на хусите срещу петролни обекти да причиняват доста ограничени щети, което може да е индикатор, че този път е била използвана различна оръжейна система", заяви Фабиан Хинз, изследовател в Центъра за проучвания на в областта на неразпространението "Джеймс Мартин" в Института за международни изследвания Мидълбъри в американския град Монтерей, щата Калифорния.
    Докато саудитските власти разследват атаката в страната, те ще разчитат на експертни проучвания, за да установят какво наистина е ударило обекта. Това, в комбинация с характерните особености на щетите, може да позволи на следователите да определят по-категорично вината за поредното нападение в региона с неясен извършител.

Автор Джон Гамбрел от Асошиейтед прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2077527