10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга. На самата дата беше извършен преврат от партийната върхушка.На 10 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са информирани. Новината се разпростира и извън заседанието. На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов наследник. На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г. През месец юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление. Тодор Живков, който беше пречка за перестройката на Михаил Горбачов, беше отстранен. Имаше намеса на Москва чрез нейните най-верни хора, като Андрей Луканов. Последиците от този преврат са сравними с тези от 9 септември 1944 г. В резултат и на двата преврата беше сменена системата.

Източник БГНЕС

     С претенциите си за правата върху сирийския петрол американският президент Доналд Тръмп добави сложност, както и сили и време, към американската военна мисия, която на два пъти обяви за приключена, за да могат войниците да се завърнат у дома.
     Удължаването на мисията с цел гарантиране на сигурността на петролните полета в Източна Сирия изглежда се вписва напълно в позицията на Пентагона, подкрепен от някои съюзници на Тръмп в Конгреса, че едно пълно изтегляне в този момент може да ускори възраждане на групировката "Ислямска държава" (ИД), дори след като екстремистите загубиха своя лидер Абу Бакр ал Багдади при операция на САЩ.
     Вчера американската армия призна, че нейни части с бронирани машини, включително бронетранспортьори "Брадли", сега действат в богатата на петрол провинция Дейр аз Зур. Тя не уточни колко войници са изпратени там, но според представители на американските власти окончателният им брой вероятно ще бъде около 500, включително приблизително 200 военни, които са били там още преди Тръмп да бъде убеден да преразгледа своя план за почти пълно изтегляне, който обяви на 14 октомври.
     Тръмп излезе с различни обяснения за ролята американската армия в Източна Сирия. На 25 октомври президентът на САЩ заяви: "Обезпечаваме сигурността на петрола и затова малък брой американски войници ще останат в района, където се намират той". Три дни по-късно Тръмп отиде още по-далеч, като каза, че петролът принадлежи на Америка.
     "Запазваме си петрола - помнете това", каза президентът на САЩ в Чикаго и добави: "Винаги съм казвал: "Пазете петрола". Искаме да запазим петрола. Четирийсет и пет милиона долара на месец? Запазваме петрола."
     Представители на Белия дом оттогава отклоняват запитванията за коментар какво е имал предвид Тръмп под "запазваме петрола" или оценката му за неговата стойност. Служители на Пентагона казаха в частни разговори, че не са получили заповед да поемат владението върху каквато и да било част от петролните ресурси на Сирия, включително кладенците и запасите от суров петрол.
     Министърът на отбраната на САЩ Марк Еспър заяви вчера, че тълкува думите на Тръмп за запазване на сирийския петрол в смисъл, че трябва да бъде предотвратен достъпът на екстремистите до него.
     Сирия е затънала в гражданска война от 2011 г. За това време производството й на петрол се сви от пика от около 400 000 барела на ден до 80 000 барела, каза Джим Крейн, енергиен експерт от Университета "Райс".
     Русия изрази възмущение от претенциите на Тръмп към петрола, като ги нарече "държавен бандитизъм". Говорителят на руското министерство на отбраната генерал-майор Игор Конашенков заяви, че заграбването на петрол влиза в разрез с твърденията на САЩ, че се борят с тероризма, и "е далеч от идеалите, провъзгласени от Вашингтон".
     В продължение на години САЩ твърдят, че интервенциите им по света са насочени към укрепването на мира и сигурността, а не към придобиването на природните ресурси на която и да било държава.
     Стивън Владек, професор по право в областта на националната сигурност в Университета на Тексас в Остин, заяви, че не съществува солидна юридическа обосновка, която правителството на Тръмп може да използва за претенциите си към сирийския петрол.
     Отвъд правния аспект анализатори казват, че мисията е изпълнена с опасност.
    "Това е деликатна, рискована мисия", заяви Лорън де Йонг Шулман, заместник-директор по изследователската дейност в Центъра за нова американска сигурност, която е била високопоставен служител на Пентагона и Белия дом при президента Барак Обама.
    "Американските войски се изпращат с възможно най-съмнителната юридическа формулировка, като знаят, че техният върховен главнокомандващ може да размисли, както многократно го е правил в миналото", каза тя и добави, че заграбването на петрол е това, което мнозина в Близкия изток отдавна подозират, че е целта на американските военни интервенции.
    Тръмп заяви също, че иска американска петролна компания да влезе в Източна Сирия, за да инвестира във възстановяването на петролното производство. Според независими експерти обаче това е проблематично.
    "Скромното количество на ресурсите, рискът от конфликт и юридическите пречки пред инвестициите поради американските санкции правят малко вероятно голяма американска петролна компания да сметне за икономически привлекателно да инвестира в сирийския петролен сектор", каза Джейсън Бордоф, директор на център за енергийна политика в Колумбийския университет.
    "Сирия може да бъде по-голям доставчик на енергийни ресурси, отколкото е днес, но годините на лошо управление оставиха петролните полета в разруха и затова ще е необходима голяма политическа стабилност и инвестиции, за да бъдат възстановени", каза Майкъл Уебър, професор в областта на енергийните ресурси от Университета на Тексас в Остин.
    Еспър заяви, че обезпечаването на сигурността на петролните полета в провинция Дейр аз Зур е законна стъпка за блокиране на основен източник на доходи за ИД, както и за финансиране за сирийските кюрди, които все още се борят с групировката. Преди няколко години екстремистите използваха петрола, за да финансират т. нар. халифат, създаден върху обширни територии в Сирия и Ирак, с армия, която сега е почти унищожена.
    През 2015-2016 г. американските въоръжени сили предприеха въздушна кампания, наречена операция "Приливна вълна 2", по името на операция от Втората световна война срещу петролни съоръжения в Румъния, като унищожиха цистерни, използвани от екстремистите за транспортиране на петрол за продажба на черния пазар, и повредиха много петролни съоръжения.
    "Изобщо не преследвахме милициите, преследвахме парите, и като  взривявахме (петролните обекти), всъщност отслабихме (екстремистите) значително", заяви Катрин Зимърман, експерт по борбата с тероризма в института "Американ ентърпрайс".
    "Отнемайки им достъпа до ресурси като петрола е начин, по който трябва да се борим с тях", добави тя.
     Оттогава подкрепяните от САЩ сили на сирийските кюрди контролират петрола, подкрепяни от малък контингент американски войници. Между кюрдите и сирийското правителство има негласно споразумение, съгласно което Дамаск купува излишъка - операция, която продължава въпреки политическите различия. Ръководената от кюрдите администрация продава петрола на частни предприемачи, които използват примитивни импровизирани рафинерии, за да произвеждат бензин и дизел и да ги продават обратно на администрацията.
    Очаква се петролът да бъде разменната монета на кюрдите за договаряне на споразумение със сирийското правителство, което неуспешно се опита да стигне до петролните полета и да ги отвоюва от ИД.
    Еспър каза пред журналисти, че мисията в провинция Дейр аз Зур включва блокирането на потенциални опити на руската и сирийската армия да проникнат в този район на изток от река Ефрат и да оспорят американското присъствие. Няколко дни по-рано представители на американското правителство се свързаха с руските власти, за да отправят запитване за струпването на  сирийски и руски сили на отсрещния бряг на Ефрат - военни приготовления, които предполагат потенциална конфронтация. През февруари 2018 г. група от няколкостотин русни наемници стреля с артилерия в близост до американските сили в богатия на петрол район и американците отвърнаха, като убиха много от тях.
    Самият Тръмп призна потенциала за конфликт за петрола.
    "Оставяме войници да пазят петрола", каза той в неделя и добави: "И може да е необходимо да се бием за петрола. Добре тогава. Може би някой друг ще поиска петрола, в такъв случай той ще трябва да се бие здраво за него."

Автори С претенциите си за правата върху сирийския петрол американският президент Доналд Тръмп добави сложност, както и сили и време, към американската военна мисия, която на два пъти обяви за приключена, за да могат войниците да се завърнат у дома.

    Удължаването на мисията с цел гарантиране на сигурността на петролните полета в Източна Сирия изглежда се вписва напълно в позицията на Пентагона, подкрепен от някои съюзници на Тръмп в Конгреса, че едно пълно изтегляне в този момент може да ускори възраждане на групировката "Ислямска държава" (ИД), дори след като екстремистите загубиха своя лидер Абу Бакр ал Багдади при операция на САЩ.
    Вчера американската армия призна, че нейни части с бронирани машини, включително бронетранспортьори "Брадли", сега действат в богатата на петрол провинция Дейр аз Зур. Тя не уточни колко войници са изпратени там, но според представители на американските власти окончателният им брой вероятно ще бъде около 500, включително приблизително 200 военни, които са били там още преди Тръмп да бъде убеден да преразгледа своя план за почти пълно изтегляне, който обяви на 14 октомври.
    Тръмп излезе с различни обяснения за ролята американската армия в Източна Сирия. На 25 октомври президентът на САЩ заяви: "Обезпечаваме сигурността на петрола и затова малък брой американски войници ще останат в района, където се намират той". Три дни по-късно Тръмп отиде още по-далеч, като каза, че петролът принадлежи на Америка.
    "Запазваме си петрола - помнете това", каза президентът на САЩ в Чикаго и добави: "Винаги съм казвал: "Пазете петрола". Искаме да запазим петрола. Четирийсет и пет милиона долара на месец? Запазваме петрола."
    Представители на Белия дом оттогава отклоняват запитванията за коментар какво е имал предвид Тръмп под "запазваме петрола" или оценката му за неговата стойност. Служители на Пентагона казаха в частни разговори, че не са получили заповед да поемат владението върху каквато и да било част от петролните ресурси на Сирия, включително кладенците и запасите от суров петрол.
    Министърът на отбраната на САЩ Марк Еспър заяви вчера, че тълкува думите на Тръмп за запазване на сирийския петрол в смисъл, че трябва да бъде предотвратен достъпът на екстремистите до него.
    Сирия е затънала в гражданска война от 2011 г. За това време производството й на петрол се сви от пика от около 400 000 барела на ден до 80 000 барела, каза Джим Крейн, енергиен експерт от Университета "Райс".
    Русия изрази възмущение от претенциите на Тръмп към петрола, като ги нарече "държавен бандитизъм". Говорителят на руското министерство на отбраната генерал-майор Игор Конашенков заяви, че заграбването на петрол влиза в разрез с твърденията на САЩ, че се борят с тероризма, и "е далеч от идеалите, провъзгласени от Вашингтон".
    В продължение на години САЩ твърдят, че интервенциите им по света са насочени към укрепването на мира и сигурността, а не към придобиването на природните ресурси на която и да било държава.
    Стивън Владек, професор по право в областта на националната сигурност в Университета на Тексас в Остин, заяви, че не съществува солидна юридическа обосновка, която правителството на Тръмп може да използва за претенциите си към сирийския петрол.
    Отвъд правния аспект анализатори казват, че мисията е изпълнена с опасност.
    "Това е деликатна, рискована мисия", заяви Лорън де Йонг Шулман, заместник-директор по изследователската дейност в Центъра за нова американска сигурност, която е била високопоставен служител на Пентагона и Белия дом при президента Барак Обама.
    "Американските войски се изпращат с възможно най-съмнителната юридическа формулировка, като знаят, че техният върховен главнокомандващ може да размисли, както многократно го е правил в миналото", каза тя и добави, че заграбването на петрол е това, което мнозина в Близкия изток отдавна подозират, че е целта на американските военни интервенции.
    Тръмп заяви също, че иска американска петролна компания да влезе в Източна Сирия, за да инвестира във възстановяването на петролното производство. Според независими експерти обаче това е проблематично.
    "Скромното количество на ресурсите, рискът от конфликт и юридическите пречки пред инвестициите поради американските санкции правят малко вероятно голяма американска петролна компания да сметне за икономически привлекателно да инвестира в сирийския петролен сектор", каза Джейсън Бордоф, директор на център за енергийна политика в Колумбийския университет.
    "Сирия може да бъде по-голям доставчик на енергийни ресурси, отколкото е днес, но годините на лошо управление оставиха петролните полета в разруха и затова ще е необходима голяма политическа стабилност и инвестиции, за да бъдат възстановени", каза Майкъл Уебър, професор в областта на енергийните ресурси от Университета на Тексас в Остин.
    Еспър заяви, че обезпечаването на сигурността на петролните полета в провинция Дейр аз Зур е законна стъпка за блокиране на основен източник на доходи за ИД, както и за финансиране за сирийските кюрди, които все още се борят с групировката. Преди няколко години екстремистите използваха петрола, за да финансират т. нар. халифат, създаден върху обширни територии в Сирия и Ирак, с армия, която сега е почти унищожена.
    През 2015-2016 г. американските въоръжени сили предприеха въздушна кампания, наречена операция "Приливна вълна 2", по името на операция от Втората световна война срещу петролни съоръжения в Румъния, като унищожиха цистерни, използвани от екстремистите за транспортиране на петрол за продажба на черния пазар, и повредиха много петролни съоръжения.
    "Изобщо не преследвахме милициите, преследвахме парите, и като  взривявахме (петролните обекти), всъщност отслабихме (екстремистите) значително", заяви Катрин Зимърман, експерт по борбата с тероризма в института "Американ ентърпрайс".
    "Отнемайки им достъпа до ресурси като петрола е начин, по който трябва да се борим с тях", добави тя.
     Оттогава подкрепяните от САЩ сили на сирийските кюрди контролират петрола, подкрепяни от малък контингент американски войници. Между кюрдите и сирийското правителство има негласно споразумение, съгласно което Дамаск купува излишъка - операция, която продължава въпреки политическите различия. Ръководената от кюрдите администрация продава петрола на частни предприемачи, които използват примитивни импровизирани рафинерии, за да произвеждат бензин и дизел и да ги продават обратно на администрацията.
    Очаква се петролът да бъде разменната монета на кюрдите за договаряне на споразумение със сирийското правителство, което неуспешно се опита да стигне до петролните полета и да ги отвоюва от ИД.
    Еспър каза пред журналисти, че мисията в провинция Дейр аз Зур включва блокирането на потенциални опити на руската и сирийската армия да проникнат в този район на изток от река Ефрат и да оспорят американското присъствие. Няколко дни по-рано представители на американското правителство се свързаха с руските власти, за да отправят запитване за струпването на  сирийски и руски сили на отсрещния бряг на Ефрат - военни приготовления, които предполагат потенциална конфронтация. През февруари 2018 г. група от няколкостотин русни наемници стреля с артилерия в близост до американските сили в богатия на петрол район и американците отвърнаха, като убиха много от тях.
    Самият Тръмп призна потенциала за конфликт за петрола.
    "Оставяме войници да пазят петрола", каза той в неделя и добави: "И може да е необходимо да се бием за петрола. Добре тогава. Може би някой друг ще поиска петрола, в такъв случай той ще трябва да се бие здраво за него."

Автори Робърт Бърнс и Лолита Болдор от Асошиейтед прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2101709

    Престъпен убиец, душевноболен, дребен буржоа - такъв, без мистичен воал и далеч от съветските клишета, е представен Ленин по екраните в Русия близо 30 години след разпадането на Съветския съюз.
    Документалният сериал "Ленин", който ще бъде показан скоро по Първи канал на националната телевизия, цели "да сложи край на мита за Владимир Улянов" - истинското име на основателя на СССР, казва авторът на сценария Игор Липин.
    За да бъдат заснети 18-те епизода, десетина офицери, ръководени от бившия завеждащ архивите на Федералната служба за сигурност (ФСС, някогашният КГБ) - генерал Василий Христофоров, четири години ровят в документите на тайните служби.
    "Оказва се, че легендата за добрия Ленин, изправен срещу лошия Сталин, е лъжа, защото именно Ленин започва червения терор", разказва пред АФП Игор Липин няколко дни преди в четвъртък да се навършат 102 години от болшевишката революция.
    В документалния филм е включено и писмо от август 2018 г., в което Ленин призовава да бъдат убити два милиона селяни, обявени за богаташи - т. нар. кулаци, подложени впоследствие на страшни репресии. Месец по-късно той дава указание да се "изолират" в концлагери хора от враждебните класи.

    Психично болен?
   
    Други документи доказват според авторите на сериала, че Ленин е страдал от психически разстройства и че майка му е писала до полицията през април 1898 г., споменавайки "обезпокоителното психично състояние" на младия революционер и "душевното заболяване в семейството".
    Категоричният тон на документалния филм е в разрез с култа към личността, насаждан 70 години в СССР.
    Песни, филми, стихотворения, портрети, цитати, заучавани наизуст, и лозунги, окачени на обществени места - Ленин бе навсякъде. Дотам, че известен виц от съветско време гласеше: пускат по магазините тройно легло, защото "Ленин е с нас".
    Комунистическата пропаганда му бе създала имидж на аскет, алтруист и най-вече хуманист - за разлика от тиранина Сталин.
    Макар да изчезна от публичния дискурс след края на СССР, Ленин все още се ползва с известна популярност.
    По данни от последното голямо допитване, осъществено през 2017 г. от центъра "Левада" по случай стогодишнината на болшевишката революция, 41 на сто от хората в Русия имат положителна представа за бившия държавен ръководител. 
     Четирима от всеки пет жители на страната са "против" събарянето на все още многобройните му паметници. А мавзолеят с балсамираното му тяло все така си стои в центъра на Червения площад.
    Новите руски власти са склонни да пренебрегват Ленин и предпочитат да изтъкват централната роля на Сталин в победата над нацистите.
    В известен смисъл "Ленин бе забравен и засенчен от Сталин", споделя пред АФП режисьорът Владимир Хотиненко, чийто пълнометражен филм "Ленин. Неизбежността" излезе в Русия в края на октомври.
    Творбата никак не пресъздава живота на един пролетарий - Владимир Илич Улянов е показан като дребен буржоа, който ходи с бомбе, папийонка и бастун или се наслаждава на Вагнер в операта.
    Тази суперпродукция с виртуозен кастинг и операторска работа разказва за един будещ противоречиви коментари епизод - завръщането в Русия през 1917 г. на човека, оглавявал по онова време малка революционна партия като изгнаник в Швейцария.
   
    Германски пари
   
    Това пътуване с влак - през цяла Германия в разгара на Първата световна война, би било невъзможно без одобрението на кайзера, твърдят авторите на филма.
    Малко след това Октомврийската революция сваля царя, а после, през март 1918 г., болшевишкият вожд подписва мир с Райха, изоставяйки съюзниците на Русия.
    Изпълнителят на ролята му Евгений Миронов не се изказва много ласкаво за него, имайки предвид подозренията, че вождът на революцията е финансирал делото си с пари от германския враг.
    Ленин изобщо не е обичал Русия, нито руснаците - тези "мързеливи мужици"; Русия е била за него само начало на проекта му за световна революция, заявява актьорът, цитиран във вторник от "Известия".
    Говорителят на руската комунистическа партия (КПРФ) Александър Юшченко съжалява, че се търси начин за дискредитиране на Ленин чрез някакви пари от Германия в момент, когато икономическите и социалните неравенства подбуждат масите да излизат на протест "в Русия и по света".
    Това "показва, че идеите на Ленин все още разпалват тълпите и те се надигат срещу собствениците на капитала", заяви той пред АФП.

Автор Марина Лапенкова от Франс прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2103435

    Усетили полъх, напомнящ за студената война, сред засилващи се националистически нагласи, Германия и Европа отбелязват тази седмица 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена в тежка атмосфера, далеч от надеждите, които бе породило срутването на Желязната завеса. 
    В унисон с повелята на времето Германия е подготвила минимална политическа програма за честванията, чиято кулминация се очаква в събота.
    Преди 10 години - за двайсетгодишнината от падането на Стената на 9 ноември 1989 г., лидери от цялата планета, включително от четирите съюзнически сили във Втората световна война, пристигнаха тук, за да повалят една стена-макет пред Бранденбургската врата в Берлин.
    Целта бе да се покаже, че времената на зидовете и оградите окончателно са минали в историята.
    В събота няма да има големи жестове - времената налагат сериозност. Още повече че политическият климат в Германия е поляризиран повече отвсякога заради изборните успехи на антимигрантската крайна десница, по-специално в бившата комунистическа Източна Германия. Те са нагледно свидетелство за политическата пропаст, разделяща и след 30 години двете части на страната.
    Едноседмична поредица изложби и концерти започва от понеделник в Берлин, за да се отбележи събитието на самото място - арена на революцията от 1989 г., която помете режима.

Централна Европа
    Канцлерът Ангела Меркел ще говори в събота сутринта в "параклиса на помирението", издигнат край някогашната Берлинска стена. Наред с ръководителите на Полша, Чехия, Словакия и Унгария тя ще изтъкне "приноса на държавите от Централна Европа за мирната революция" от 1989 г.
    Надвечер ще я смени държавният глава Франк-Валтер Щайнмайер, който ще произнесе реч пред Бранденбургската врата; после ще има голям концерт.
    "Германското единство е подарък за Германия от Европа в края на едно столетие, когато германците са причинили непредставими страдания на този континент", посочи шефът на германската дипломация Хайко Маас.
    За събитието смята да пристигне и американският му колега Майк Помпейо. През 1989 г. той е служил като войник на междугерманската граница.      
    При все това "повеят на промяната", преобладавал преди 30 или дори преди 5-10 години, днес "вече е недоловим", обяснява заместник-кметът на Берлин по културата Клаус Ледерер.
     Градът ще почете годишнината, но "ние сме си мечтатели", добавя служителят - политик от германската радикална левица, и споменава няколко имена: "Тръмп, Болсонаро, Брекзит".
    Падането на Стената и на Желязната завеса, разделяли следвоенна Европа, вдъхна тогава надежди за епоха на разведряване и единство, за разоръжаване и повсеместно разпространение на либерално-демократичния модел. Но днес изглежда вятърът се е обърнал.
   
Нова студена война?
    Границите се завърнаха. Европейският съюз обвинява страни, освободени преди 30 години от комунистическия похлупак - като Унгария и Полша, че днес поставят отново под въпрос правовата държава. Националистическата съблазън се прокрадва навсякъде в обществените нагласи.
    А в геополитически план "студената война се завръща", но "по-различна" този път, предупреди миналата година генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, тъй като "механизмите и предпазните перила, ограничавали някога рисковете от ескалация, изглежда вече не съществуват".
    САЩ например се оттеглиха от договора за разоръжаване ДРСМО (предвиждащ ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, б. пр.), подписан по време на студената война, отваряйки път за нова оръжейна надпревара, насочена срещу Русия, забиваща жалони навсякъде, откъдето се изтеглят САЩ - примерно в Близкия изток, но най-вече в Китай.
    Съответно американският Държавен департамент заяви по повод визитата на Помпейо, че ще се обсъжда "нуждата от засилена намеса поради нарастващата заплаха от страна на Русия и Китай".
    Последният съветски президент Михаил Горбачов, все още популярен в Германия, защото подготви почвата за падането на Стената, съвсем не е оптимистично настроен 30 години по-късно.
    "Световната политика се носи по извънредно опасно надолнище", предупреждава той в последната си книга под формата на политическо завещание. 

Автор Ясин Льо Форестие от Франс прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2102155