В една много важна седмица за президента Доналд Тръмп на световната арена, съветникът по националната сигурност Робърт О'Брайън бе неотлъчно край президента, докато САЩ стигнаха на ръба на война с Иран и обратно отново.
        Контрастите с предшественика на О'Брайън през цялото това време - при тайните консултации в курорта на Тръмп "Мар-а-Лаго" във Флорида, в Овалния кабинет и при дебатите в Ситуационната стая в подземието на Белия дом - едва ли можеха да бъдат по-отчетливи.
        Докато бившият съветник по националната сигурност Джон Болтън имаше зад гърба си няколко десетилетия като консервативен иконоборец на публичната арена, О'Брайън е далече от такава широка известност. Докато Болтън имаше твърди позиции, които защитаваше гръмко в Овалния кабинет, О'Брайън се стреми да установи приятелски отношения с Тръмп. И докато характерните мустаци на Болтън често ставаха прицел на подигравки от Тръмп, на президента явно му допада ненатрапчивия калифорнийски темперамент и стил на О'Брайън.
        "Подходящ за ролята - "излят като по калъп", казва Тръмп за О'Брайън.
        При всички различия между двамата, обаче, О'Брайън в крайна сметка възприе същия курс, който Болтън отдавна бе прокарал: (въздушен) удар, за да бъде изваден от играта иранския генерал Касем Солеймани. Това решение предизвика ответен ракетен удар от Техеран.
        Начинът, по който О'Брайън преведе Белия дом на Тръмп през този процес, го сближи с президента и разшири бързорастящото му влияние в Западното крило (на Белия дом, където работи екипът на президента).
        "Той е сговорчив човек, а и президентът е сговорчив човек", казва Джаред Къшнър, главен съветник в Белия дом. "Много хора в системата на външната политика умеят добре да обясняват защо нещата са погрешни, но те се вкаменяват, когато трябва да задвижат нещата и да поемат разумни рискове."
        Началото на иранската драма бе поставено, когато Тръмп извика О'Брайън от Лос Анджелис в луксозното си президентско крайбрежно имение в Палм Бийч, където бе на двуседмична зимна ваканция. Докато други високопоставени помощници, включително държавният секретар Майк Помпейо и изпълняващият длъжността шеф на канцеларията Мик Мълвейни консултираха президента от разстояние, Тръмп искаше О'Брайън да е до него.
       "Робърт беше спокоен, трезв и стегнат, постоянно държеше президента в течение на събитията", спомня си Къшнър.
        Отдавна се знае, че Тръмп обича да сменя стари гласове с нови, но възходът на 53-годишния О'Брайън във вътрешния президентски кръг бе наистина бърз. Той се е справял с поредица от сложни международни ситуации, държи ъглов кабинет на първия етаж на Белия дом, на няколко крачки от Овалния кабинет.
        Строго облечен адвокат републиканец, работил за администрациите на президентите Джордш Буш-младши и Барак Обама, О'Брайън бе назначен от Тръмп през май 2018 г. за главен преговарящ на страната при заложнически ситуации. Той успешно се справи с освобождаването на няколко американци, включително пастора Ендрю Брансън, който прекара две години в турски затвор. О'Брайън отиде в Швеция, за да лобира за освобождаването на рапъра Ейсап Роки, опандизен заради нападение.
        Болтън - третият съветник на Тръмп по националната сигурност, изгуби благоразположението на президента след серия от остри разногласия, включително относно политиката спрямо Северна Корея и Иран. Неговият предшественик Хърбърт Макмастър така и не успя да установи личен контакт с президента, който се отегчаваше от протяжните му брифинги.
        Болтън често се спречкваше с Помпейо и с хора от Пентагона и понякога ядосваше президента с острите си сблъсъци и бюрократични вражди.
        За разлика от тях О'Брайън се старае да сътрудничи с Държавния департамент и с Пентагона. Хора, започнати със стила му на работа, го описват каточестен брокер, който е дипломатичен, но прям. За него казват, че представя на президента мненията на Помпейо и на шефовете от отбраната и разузнаването така, сякаш адвокат обяснява нещо на свой клиент.
        Колеги казват, че той не се опитва да натрапва своите външнополитически идеи на президента и се отнася с повече съобразяване към мненията на други агенции, отколкото Болтън. На бюрото си е поставил табелка с надпис: "Няма граница за онова, което човек може да направи или докъде може да стигне, ако не го е грижа кой ще обере лаврите". Същата табелка е държал на бюрото си в Овалния кабинет и Роналд Рейгън.
       Представители на администрацията, поне засега, говорят за ново братство в най-новата формация на президентския екип за национална сигурност: Помпейо и министърът на отбраната Марк Еспър са съвипускници от Уестпойнт, армейски генерал Майк Мили, председателят на Съвета на началник-щабовете, се сближи с Тръмп, а ОБрайън, за разлика от Болтън,не се опитва да изолира останалите от процеса на взимане на решенията.
      "Мисля, че той се чувства много удобно с идеята, че работата му е екипна, което според мен е правилният модел", каза бившият сенатор Джим Тейлънт - републиканец от Мисури, който познава О'Брайън от над 10 години, когато двамата съветваха Мит Ромни в президентската кампания през 2008 г. "Разбира се, когато президентът иска неговия съвет, той му казва личното си мнение."
       Там, където републиканците виждат колегиален екип, някои критици демократи виждат повод за опасения, че Тръмп се обгражда със съветници, които твърде лесно се нагаждат към възгледите му.
      Сенаторът от Ню Джърси Робърт Менендес, главният демократ в сенатската комисия по външните работи, твърди, че в екипа на администрацията за националната сигурност липсват "различни гласове".
     Лидерът на малцинството в Сената Чък Шумър миналата седмица изрази съжаление, че сегашният екип на Тръмп е лишен от авторитета на предишните съветници, като бившия министър на отбраната Джим Матис и Макмастър, и двамата бивши генерали.
     "Хора като Матис и Макмастър, които не са съгласни с президента, защото той е толкова непостоянен, си тръгват, напускат хора на онези, които винаги пригласят с "да", които изглеждат готови да направят всичко, каквото и да е то, което президентът поиска", каза Шумър неотдавна в Сената.
     Непосредствено след удара с дрон по Солеймани имаше умишлено усилие да се остави на иранците известно пространство за маневриране, макар и не твърде голямо, опит  да се реагира, без САЩ да се обвързват с военен отговор. Докато Тръмп сипеше закани като огън и жупел, останалите от неговия екип по националната сигурност дадоха индикации, че не всеки отговор на Иран ще доведе до изстрелване на американски ракети. Когато ракетите на Техеран не взеха жертви при атаката срещу американски бази в Ирак, кризата затихна, поне за момента.
     Докато бивши съветници като Матис и Макмастър се опитваха да сдържат някои от импулсите на президента, смята се, че О'Брайън е поощрил някои от високорисковите наклонности на Тръмп.
    Стилът на О'Брайън е да изтъква аргументи "за и против", преди в крайна сметка да се съгласи с решенията на Тръмп, включително внезапното изтегляне на американските войски от кюрдските територии в Сирия и военната акция, при която бе убит лидерът на "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади.
      О'Брайън установи добри отношения и в Белия дом, и на Капитолия, подчертава сенаторът републиканец Майк Лий от Юта.
     "Винаги, когато говоря с президента за него - а името му се споменава доста често, когато двамата раговаряме, президентът винаги говори с възторг за него", каза сенаторът от Юта, според когото ОБрайън се отнася към президента като адвокат към клиента си. "Той не преследва собствен дневен ред", твърди сенаторът.

Автори Джонатан Лемайър, Деб Рийчман и Амер Мадани от Асошиейтед прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2134993

    Нов ирански генерал излезе от сянката, за да оглави елитните ирански части Ал Кудс и да отговаря за  подкрепяните от Техеран сили в Близкия изток, на фона на заплахите на Ислямската република да отмъсти жестоко на САЩ за убийството на предишния им ръководител Касем Солеймани.
    Силите Кудс са част от 125-хилядната революционна гвардия /Корпус на гвардейците на ислямската революция - бел.ред./, военизирана организация, която отговаря само пред върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей. Революционната гвардия упражнява надзор върху иранската балистична програма, военноморските й сили следват като сянка американския флот в Персийския залив и включва в себе си изцяло доброволните сили "Басидж".
    Подобно на предшественика си, като млад Есмаил Гаани участва през 80-те години в осемгодишната война с Ирак, а след това се присъединява към силите Кудс.
    Макар да не известни все още доста неща за 62-годишния Гаани, от санкциите на Запада срещу него можем да предположим, че той отдавна заема властова позиция в организацията. Вероятно една от първите му задачи ще бъде да организира отмъщението на Иран за петъчния въздушен удар на САЩ, при който бе убит неговият дългогодишен приятел Солеймани.
   "Ние сме деца на войната. Ние сме другари на бойното поле и станахме приятели в битките", каза веднъж Гаани за отношенията си със Солеймани, цитиран от иранската държавна информационна агенция ИРНА.
    Влиянието на революционната гвардия през последните десетилетия се засилва все повече както във военен, така и в политически аспект. Конвенционалните въоръжени сили на Иран бяха покосени първо от екзекуциите на стария офицерски състав по време на Ислямската революция през 1979 г, а след това и от санкциите.
    Основен двигател на това влияние са елитните сили Кудс, които работят по целия регион заедно със съюзни групировки, създавайки асиметрична заплаха, която да противодейства на усъвършенстваните оръжия, с които разполагат САЩ и техните регионални съюзници. Сред тези партньори са бойците от иракските милиции, ливанското движение Хизбула и йеменските бунтовници хуси.
    Когато обяви Гаани за приемник на Солеймани, аятолах Али Хаменей нарече новия началник на Кудс "един от най-видните командири" на Иран.
    Силите Кудс "ще продължат да действат по същия начин, както по времето на неговия предшественик", каза Хаменей, цитиран от ИРНА.
    Солеймани дълго време беше лицето на силите Кудс. Той придоби известност, след като американски официални представители започнаха да го обвиняват за смъртоносните крайпътни бомби, използвани срещу американски войници в Ирак. Неговият образ, който отдавна е използван в профилите на хардлайнери в Инстаграм и като тапети за дисплеите на мобилни телефони, сега гледа от билборди, които призовават Иран да отмъсти за смъртта му.
    Докато операциите на Солеймани в Ирак и Сирия предизвикаха стотици анализи, Гаани остана по-скоро в сенките на организацията. Името му само от време на време се появяваше в западните и дори в иранските медии. Личната му история обаче до голяма степен наподобява тази на Солеймани.
    Гаани е роден на 8 август 1957 г. в град Машхад, Североизточен Иран. Детските и юношеските му години съвпадат с последното десетилетие на монархията. Той се присъединява към революционната гвардия година след революцията през 1979 г. Подобно на Солеймани, той най-напред е пратен да потушава кюрдско въстание, избухнало в Иран след свалянето на шаха.   
    След това Ирак напада Иран и започва осемгодишна война, в която са убити един милион души. Много от жертвите са леко въоръжени членове на революционната гвардия, част от които млади момчета, убити при масови щурмове срещу иракски позиции.
    Доброволците "виждаха, че ги убиват всичките, но като им нареждахме да тръгнат в бой, те не се колебаеха", разказва по-късно Гаани. "Командирът гледа на войниците си като на свои деца, а войникът има усещането, че Бог му е наредил и че трябва да направи това".
    Гаани оцелява през войната и се присъединява към силите Кудс малко след създаването им. Той работи със Солеймани и ръководи контраразузнаването на революционната гвардия. Според западни експерти Солеймани се е фокусирал върху държавите на запад от Иран, а Гаани - върху тези на изток като Афганистан и Пакистан. Иранските медии обаче не дават подробна информация за дейността му в революционната гвардия.
    През 2012 г. американското финансово министерство въвежда санкции срещу Гаани с твърдението, че той е отговорен за "финансови плащания" на прокси сили, свързани с Кудс. Санкциите в частност свързваха Гани с пратка с оръжия, заловена през 2010 г. на пристанището в най-многолюдния нигерийски град Лагос.
    Властите задържаха 13 контейнера, маскирани като контейнери със стъклена вата и каменни палети. Те намериха в тях 107-милиметрови ракети тип "Катюша", патрони и други оръжия. Ракетите "Катюша" остават любимо оръжие на иранските прокси сили, сред които са иракските милиции и ливанското движение Хизбула.
    Един иранец и неговият нигерийски партньор по-късно бяха осъдени на пет години затвор заради доставката с дестинация Гамбия, която тогава беше под управлението на диктатора Яя Джаме. Израелски служители заявиха, че ракетите са щели да бъдат доставени на екстремисти в ивицата Газа, а нигерийските власти казаха, че местни политици могат да използват оръжията при следващи избори.
    През 2012 г. Гаани бе разкритикуван от американския Държавен департамент, след като заяви, че "ако Ислямската република не присъстваше в Сирия, избиването на хора щеше да е много по-голямо". Гаани направи това си изказване, непосредствено след като въоръжени поддръжници на сирийския президент Башар Асад избиха над сто души в Хула, провинция Хомс.
    "През уикенда заместник-ръководителят на силите Кудс изрази публично гордостта си от ролята, която са изиграли при обучението и оказването на помощ на сирийските сили, и вижте до какво доведе това", заяви тогавашната говорителка на Държавния департамент Виктория Нюланд.
    През януари 2015 г. Гаани индиректно каза, че Иран доставя ракети и оръжия на палестинците за борба с Израел.
    "САЩ и Израел са прекалено малки, че да си мислят, че могат да устоят на военната мощ на Иран. Тази мощ сега се проявява в помощ на онеправдания палестински народ и Газа под формата на ракети и оръжия", каза Гаани тогава.
    Сега силите Кудс са под контрола на Гаани. Макар иранските лидери да заявиха, че имат план как да отмъстят за смъртта на Солеймани, такъв не е оповестен на фона на подготовките за погребалната церемония на генерала, започнали вчера.
    Какъвто и да е планът за отмъщение, Гаани вероятно ще бъде замесен в него.
    "Това, че Гаани оцеля на такива високи позиции в гвардията и остана заместник на Солеймани толкова дълго време, говори много за доверието, което му имаха Хаменей и Солеймани. Подозирам, че той няма да има особени трудност да заеме мястото на Солеймани, що се отнася до операции и стратегия", казва Афшон Остовар, автор на книга за иранската революционна гвардия.

Автори Амир Вахдат и Джон Гембръл от Асошиейтед прес. източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2131521

    Вчерашното изявление на президента Тръмп за Иран не беше точно образец за яснота. Президентът очевидно искаше да покаже твърдост ("Докато съм президент на САЩ, на Иран никога няма да се позволи да има ядрени оръжия"), докато продължава да се представя като президентът, който ще измъква САЩ от близкоизточните проблеми. ("Фактът, че разполагаме с такава превъзходна армия и техника обаче не означава, че трябва да ги използваме. Ние не искаме да ги използваме. Американската мощ, както военната, така и икономическата, е най-доброто средство за възпиране").
    Тук, разбира се, има потенциално противоречие: какво правим, ако това възпиране не сработи? Тръмп наистина ли смята, че след едно целенасочено убийство, САЩ могат да бъдат спокойни, че Иран сега ще бъде толкова уплашен от американските военни мускули, че дори няма и да си помисли да разработва ядрени оръжия?
    Няма как да разсъждава така. Той обаче внуши, че трета страна може да запълни празнотата, обещавайки да накара НАТО да се ангажира по-сериозно. Това изглежда като странна позиция за президент, който не спира да недоволства, че останалите от алианса не финансират достатъчно армиите си - как така е по-вероятно САЩ да успеят чрез включване на по-евтин отбор от Б група? Но вероятно не за това ставаше дума тук; тук ставаше дума за отдавнашната мания на Тръмп да накара НАТО да плаща своя "справедлив дял" - в животи и пари, за поддръжката  на алианса.
    Разбира се, той е прав; НАТО по същество използва гратис военната мощ на САЩ. Американците преди по-скоро се гордееха, че армията им има такива изключителни умения и сила, че може и сама да се справя, но с орязването на бюджетите и проточването на войните зад граница много хора започнаха да негодуват срещу това положение. Те биха предпочели по-силните европейски армии да поемат бремето на европейската сигурност, да не говорим за поддържането на реда в някои по-нестабилни части на света.
    И това не е неоснователно желание. Само че не означава, че е изпълнимо. И със сигурност няма да се изпълни в рамките на мандата на Тръмп, защото развиването на такива военни способности е като развиването на всеки друг вид организационна компетентност - изисква време и пари. А когато става дума за армията на дадена страна, няма как да се тръгне по обичайния за администрацията по-пряк път чрез наемане на външни експерти.
    Ако искаш военните командири на твоята страна да бъдат патриотично мислещи граждани, а не просто наемници, трябва да си ги отгледаш сам, в собствената си страна. Това означава да започнеш да се занимаваш с тях още, докато са млади, и да ги обучаваш в продължение на много години - поемайки риска, че ако някой ден влезеш в истинска война, може да се окаже, че много от тях нямат качествата и уменията да се справят. Или да тръгнеш по по-прекия път, тоест ако избухне гореща война, да хвърлиш значителна част от населението в нея и чак тогава да разбереш кой е добър и кой не - кървав и неприятен начин да изградиш армията си и именно затова не са много страните, които избират този вариант, освен ако не са принудени.
    Това винаги е бил фаталният недостатък на наивната идея на Тръмп Европа да бъде принудена да запълни американската празнина, просто като заплашва да се оттегли от НАТО. Европа не може да си създаде необходимия военен капацитет в рамките на мандата на едно-единствено правителство във Вашингтон, така че ако внезапно САЩ спрат да се придържат към Пакс Американа, доста от членките на НАТО може просто да решат да се сближат с Русия или Китай, или с регионални сили като Иран, отплащайки им се затова, че защитават европейските интереси.
    Тласкането на американски съюзници в стратегическата орбита на други сили от своя страна ще усложни задачата на САЩ да прокарва своите интереси, като например това да си издейства по-справедливи търговски условия от Китай. В краткосрочен план това би означавало и доста повече конфликти на места като Близкия изток.
    Разбира се, в своята реч Тръмп отбеляза, че постигнатата неотдавна енергийната независимост на Щатите ги прави по-неуязвими към подобни конфликти. Но въпреки всичко САЩ имат доста основания да се страхуват от тях. От една страна, регионална война в Близкия изток би била доста опасна за Израел, любимия съюзник на Тръмп. От друга, тя рязко би повишила цените на петрола на международните пазари, което е добре за производителите на петрол, но е лошо за потребителите му - и въпреки бума на шистовия петрол Америка все още има доста повече  конвенционален петрол, отколкото от шистовия.

Автор Меган Макардъл, в. "Вашингтон пост", източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2133239

    Въпреки обществения гняв, страданията на жертвите и предупрежденията на учените австралийското правителство твърдо държи на схващането си, че няма пряка връзка между климатичните промени и опустошителните горски пожари в страната. 
    Премиерът Скот Морисън и неговият министър на енергетиката и съкращаването на вредните емисии Ангъс Тейлър казват, че Австралия няма нужда по-решително да намалява въглеродните емисии, за да ограничи глобалното затопляне, дори след тригодишна суша и небивали горски пожари.
    Вместо това те казват, че Австралия, която произвежда 1,3 процента от световните въглеродни емисии, но е вторият по-големина замърсител на глава от населението след САЩ, трябва да бъде възнаградена за това, че е преизпълнила целите си за намаляване на вредните емисии за 2020 г.
    "Ако говорим за намаляване на световните емисии, Австралия  трябва да изпълнява задълженията си и тя го прави, но когато има горски пожари, обществото трябва да се обединява, а не да се разединява", заяви днес Тейлър в коментари, пратени по имейл на Ройтерс. Днес той беше зает с работа в центровете за борба с последиците от пожарите в избирателния си район в щата Нов Южен Уелс.
    Правителството твърди, че увеличаването на усилията за намаляване на емисиите ще навреди на икономиката, особено ако засегне австралийския износ на въглища и газ. Миналата година страната изпревари Катар като най-голям световен износител на втечнен природен газ.
    "Повечето страни не са съгласни да водят политика за намаляване на емисиите, която значително повишава разходите  за живот, намалява доходите и пречи на растежа", написа Тейлър във в."Острелиън" на 31 декември.
    "Ето защо няма да приемем некалкулираните, необмислени и икономически разрушителни цели на (опозиционната) Лейбъристка партия, които винаги ще водят до данък върху енергията, без значение дали ще го наречем така или не", добави министърът.
    Тейлър не навлезе в подробности как точно ограничаването на емисиите ще повиши разходите за живот.
    Австралийците се оплакват, че заради липсата на енергийна политика цените на тока са се увеличили значително през последните години. Това много натоварва домакинствата, дори при положение, че производителите на енергия постепенно се преориентират към по-евтините възобновяеми енергийни източници.
    Публикацията на Тейлър бе в отговор на критиката, отправена срещу Австралия на конференцията за климата на ООН в Мадрид. Тя бе упрекната, че блокира амбициозни мерки за намаляване на въглеродните емисии.
    Екологични организации твърдят, че Австралия ще изпълни целите си за вредните емисии, единствено ако включи старите въглеродни кредити за въглеродни емисии, които правителството иска да се отчитат от Протокола от Киото от 1992 г.
    Според учените климатичните промени са ключов фактор за унищожителните горски пожари.
    "Един от основните фактори за силата на огъня, бързината на разпространението му и обхванатите от пожарите площи е температурата. В Австралия станахме свидетели точно на това - на рекордно високи температури", каза Марк Хаудън, директор на Института за климатични промени на Австралийския национален университет.
    Горящите гори нанасят двоен удар на околната среда - допринасят за увеличаване на въглеродните емисии и в същото време унищожават т.нар. "въглеродни кладенци", защото на растителността ще са необходими десетилетия, за да се възстанови, каза Дейвид Холмс, директор на Комуникационния изследователски хъб за климатичните промени в Университета "Монаш".
    Горските пожари в Австралия, бушуващи от септември, са  произвели близо 350 млн. тона въглероден двуокис, което се равнява на две трети от годишните емисии на страната, появили се в резултат на човешка дейност, изчисли Пеп Канадел, директор на Глобалния въглероден проект, въз основа на данни на сателити на НАСА.
    За останалите, от опозиционните лейбъристи през филмовата звезда Ръсел Кроу, който пропусна наградите "Златен глобус", за да се бори с горските пожари в Австралия, до американския сенатор Бърни Сандърс, съществува ясна връзка между климатичните промени и австралийските пожари. Стихията отне живота на 25 души, разруши хиляди домове и изпепели повече от 8 млн. хектара (20 млн. акра) от септември.
    "На онези, които бавят мерките срещу климатичните промени, бих казал: вижте кървавочервеното небе и задушливия въздух в Австралия - резултат от бушуващите горски пожари", написа Сандърс миналата седмица в социалните медии.
     На фона на бушуващите пожари в няколко щата през ноември лидерът на лейбъристите Антъни Албанезе призова премиера Морисън да увеличи средствата, необходими за борба с  бедствията и предотвратяването им.
    "Сезона на пожарите започва по-рано и завършва по-късно и ръководителите на службите за извънредни ситуации са единни в мнението си, че природните аномалии в Австралия само ще се изострят и ще стават все по-чести заради климатичните промени", написа Албанезе на 22 ноември в писмо, което качи в социалните медии.

Автор Сонали Пол от Ройтерс, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2132078