Показателно е изявлението на френския посланик Тимоние, за това, че трябва да се намерят начини как да се спре напускането на младите хора, но и предупреждава, че "Европейският съюз не иска да интегрира страна, която е празна". "За моето поколение емиграцията не е избор, а нещо, което се подразбира." Това е изявление на млада високообразована гъркиня, която посещава обучение по шведски език в Атина с цел търсене на работа в Скандиавието. Повече от 400 000 гърци, преди всичко млади и образовани хора, са емигрирали от страната през последните години, според доклад на Гръцката централна банка. Това е общо около 4% от гръцкото население. Гърците, както и народите от бивша Югославия, масово се изселват и в миналото през 60-те и 70-те години на миналия век, намирайки си работа в заводи в Германия, Белгия, Швеция и други западноевропейски страни. Но в този период главно се е изселвала нискоквалифицирана работна ръка, докато сега основно емигрира високообразовано поколение, което в нормални условия би трябвало да представлява бъдещето на страната. Според изследванията на Евробарометър, 63% от гърците и унгарците, и 52 % от българите смятат, че заселването на мигранти в техните страни представлява проблем, за разлика например от Швеция и Холандия, където съответно 19% и 26% от населението има отрицателно отношение към мигрантите и влиянието им върху състоянието на обществото. Според друго проучване, направено преди известно време от вашингтонската агенция "Пю рисърч", гражданите на Гърция и Унгария са най-негативни в Европа към заселването, като 82 на сто от анкетираните гърци и 72% от унгарците, които са участвали в проучването са заявили, че техните страни трябва да приемат по-малко или дори да не приемат мигранти. Интересно е обаче, че в същото време в тези страни гражданите считат, че емиграцията на техните сънародници е много голям проблем. С такова мнение са 89% от анкетираните са гърци и 80% от унгарските респонденти. Изселването на трудоспособното население сред по-младите поколения е процес, който в последните години неумолимо се засилва от всички балкански страни, без изключение. Всъщност, в повечето източноевропейски страни миналата година е регистриран значителен спад на населението - най-вече в Литва, където за миналата година то е спаднало с около 1,4%, както и в Хърватия с 1,2%. Миналата година тенденция на обезлюдяване се наблюдава и в Гърция, Румъния и България. Интересни са и данните, които показват колко населението в страните от ЕС средно се е повишило или намаляло годишно в периода от 2000-2017 г. Като изключим малките държави, през горепосочения период най-голям ръст има в Люксембург, Кипър и Малта, Ирландия, Испания и Швеция. Успоредно с това има очевидна отрицателна тенденция в демографския спад в няколко държави-членки на ЕС. В негативната зона на дългосрочен отрицателен естествен прираст, считано от 2000 г. нататък, се намират Гърция, Полша, Унгария, Хърватия, Естония, Румъния и България. В зависимост от големината на страните, това приблизително означава, че всяка година при тях изчезва по един град с размер от 50 до 100 000 жители. Анализите във всички случай показват, че миграционните движения са най-вероятното обяснение, когато става въпрос за увеличаване на населението в отделни ЕС-членки, като увеличението на мигрантите в периода 2000-2017 е бил пет пъти по-голям от цифрите, произтичащи от разликата между родени и починали. Но не и когато става въпрос за балканските страни, където общото изменение на населението е постоянно отрицателно. Често се твърди, че членството в ЕС ще спре емиграцията на младите хора. Но реалността отрича тези твърдения. Данните, показващи изселването на жителите на ЕС в търсене на работа и по-добър живот в други държави-членки, сочат постоянно увеличение. На върха на класацията Румъния се откроява с почти 20% от работещото население, което е напуснало страната. 14% от гражданите на Хърватия и 12,5% от гражданите на България на възраст от 20 до 64 години през миналата година са били регистрирани като жители в други държави-членки на ЕС.

Автор Ивица Челикович за Плусинфо, източник БГНЕС http://bgnes.com/sviat/balkani/4627041/

Министерството на вътрешните работи на Черна гора съобщи снощи, че бившият македонски премиер Никола Груевски е влязъл в Черна гора на 11 ноември и същия ден е излязъл от страната, предаде агенция МИА. В съобщението се допълва, че черногорската полиция "изцяло е спазила законовите процедури" в случая. По-рано и албанската полиция съобщи, че Груевски е заминал за Унгария през Албания с унгарски дипломатически автомобил.  "На 11 ноември 2018 г. към 19.11 часа /Никола/ Груевски напусна територията на Албания през КПП Хани Хоти и влезе в Черна гора". Той пътувал в "автомобил на унгарското посолство в Тирана, с регистрационен номер CD 1013A", и с паспорт на свое име, съобщи албанската телевизия Топ ченъл. Унгарските власти обявиха, че Груевски е поискал политическо убежище в унгарско представителство извън Македония, но отхвърлиха каквато и да е замесеност в бягството му. В противоречие с официалните съобщения на черногорската и албанската полиция македонската телевизия ТВ24 твърди, че Груевски все още е на албанска територия и щял да избяга от Албания по море, най-вероятно в посока към Гърция. Последната му дестинация щяла да бъде Турция, където щял да пристигне също по море. Македонските власти издирват Груевски с международна заповед. Кой ще поеме отговорността за бягството засега е неизвестно, тъй като институциите, въртейки се в кръг, си прехвърлят вината, съобщава сайтът Фактор. Същевременно съпругата на Груевски Боркица продължава да ходи на работа в Агенцията за ценните книжа, където е координатор в Сектора за проучване и развитие на капиталовия пазар и международно сътрудничество, допълва Фактор. Боркица и двете дъщери на Груевски са в Република Македония. Унгария ще изпрати в Република Македония контингент от 30 полицаи за защита на границата от нелегални мигранти, съобщи унгарското МВР, цитирано от македонския сайт Сакам да кажам. Новината бе съобщена вчера, един час след като кабинетът на премиера Виктор Орбан потвърди, че Груевски е в Будапеща и е поискал убежище в Унгария. Контингентът ще патрулира по македонско-гръцката и македонско-българската граница и е екипиран с всъдеходни автомобили, уреди за нощно виждане, ръчни термокамери за откриване и нелегални мигранти. Подобен контингент от 15 полицаи ще бъде изпратен и в Сърбия. Унгарски полицаи и досега бяха част от европейските полицейски сили, които защитават македонската граница от нелегални мигранти.

Източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/OF/id/1907053

Украйна направи значима стъпка към обявяване на военно положение, след като Русия задържа три украински кораба, принадлежащи на украинския флот. Инцидентът, станал в Керченския проток, на входа на Азовско море, при който имаше ранени, предизвика безпрецедентна ескалация на напрежението в тази деликатна зона, обобщава Франс прес. Напрежението е такова, че Съветът за сигурност на ООН ще има извънредно заседание днес. То е поискано  и от Украйна, и от Русия, като Москва пожела то да се проведе в 16 ч. по Гринуич. През изминалата нощ Съветът за сигурност и отбрана на Украйна, свикан извънредно, предложи на украинския президент Петро Порошенко да въведе военно положение за 60 дни. Това решение трябва да бъде одобрено от украинския парламент, чиято извънредна сесия е предвидена за по-късно днес. На заседанието на украинския Съвет за сигурност и отбрана президентът Порошенко осъди "налудничавия акт на Русия срещу Украйна" и увери, че "атаката е била преднамерена". "Военното положение не означава обявяване на война" на Русия и ще бъде "въведено единствено с цел защита", допълни той. Напрежението между Украйна и Русия около Азовско море ескалира вчера, когато Киев обвини Русия, че е ударила украински кораб и е блокирала достъпа до морето, намиращо се между Крим и Източна Украйна. Ситуацията бързо ескалира. Украйна обвини вчера вечерта руснаците, че са задържали три украински кораба, след като са стреляли по тях в тази стратегическа зона. Корабите  - два блиндирани катера - "Бердянск" и "Никопол", и влекачът "Яни Капу" - се опитваха да влязат от Черно море в Керченския проток, отделящ Крим от Русия, на входа на Азовско море. От общо 23 военни на корабите, шестима са били ранени в конфронтацията, като двама са в сериозно състояние, според украинската армия. Русия потвърди задържането на корабите и "използването на оръжия", обвинявайки украинските плавателни съдове, че "са извършили незаконни дейности в руските териториални води" и споменавайки за трима ранени украинци. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова разкритикува "бандитските действия" на Украйна. Тя каза, че първо е имало провокации, после силен натиск и после обвинения за агресия от страна на Украйна. Украинската флота каза, че е предупредила Русия предварително за маршрута на трите задържани кораба. Според нея корабите са прекарали няколко часа в Керченския проток, докато петролен танкер, разположен под Кримския мост, който преминава над протока, е блокирал достъпа до него. Този проток, който е единственият път по вода между Черно и Азовско море, е стратегическа ос от първостепенно значение както за Русия, така и за Украйна. "Очакваме от Русия да възстанови свободното движение в протока и призоваваме всички страни да действат с максимално въздържание, за да се стигне до незабавна деескалация на ситуацията", призова ЕС. НАТО също призова за сдържаност и деескалация. Украинският министър на външните работи Павло Климкин призова Запада да сформира коалиция, която да устои на актовете на агресия на Русия. Русия претендира върху контрола на водите край Крим след анексията на полуострова през 2014 г. Киев и Западът обвиняват Москва, че "възпрепятства" умишлено навигацията на търговски кораби през Керченския проток. Трудности се появиха и с изграждането на породилия полемика 19-километров мост в Керченския проток. Разполагането на арките на моста през 2017 г. започна да пречи на преминаването на част от корабите. Тази година руските граничари започнаха да задържат кораби, официално с претекст за проверки. Киев смята, че Москва може да стигне до подготовката на офанзива срещу град Мариупол на брега на Азовско море, който е последният град под контрола на украинските власти в източната част на Украйна. В конфликта в Източна Украйна между украинските сили и проруските сепаратисти загинаха 10 000 души за четири години. Киев и Западът обвиняват Москва, че подкрепя военно сепаратистите. Москва отхвърля тези обвинения въпреки многото доказателства, отбелязва Франс прес. 

Източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/OF/id/1912407

Умерените членове на Европейския съюз приветстват възстановяването на равновесието в американската политика след междинните избори в САЩ, но малцина очакват големи промени в отношенията с президента Доналд Тръмп, предаде Асошиейтед прес. Еврокомисарят Пиер Московиси написа в Туитър, че демократите са получили контрол върху камарата на представителите, "въпреки мощните републикански манипулации" и нарече това "огромен успех".
Лобистки бизнес групи в Европа казаха, че очакват протекционистката политика на САЩ да продължи. Лидерът на Европейската народна партия Манфред Вебер посочи, че е време европейците да спрат да следват примера на Вашингтон и да осъзнаят, че са "най-голямата и най-многочислената икономическа сила". Говорителят на правителството на френския президент Еманюел Макрон Бенжамен Гриво обяви, че вотът "показва жизнеността на една велика демокрация". След две години, през които Тръмп тормозеше европейските си съюзници и засили страховете, че Европа ще бъде притисната между САЩ и Русия в нова ядрена надпревара, френският депутат Ги Тесие каза, че резултатите "няма да променят нещата драматично". Италианският десен вицепремиер Матео Салвини написа в Туитър поздравления към президента Тръмп за резултатите и заяви, че те са били "срещу всеки и всичко", които са тласкали към вълна на подкрепа за демократическата партия. Салвини споделя някои от националистическите възгледи на Тръмп и негативното му отношение към имигрантите. Италианският вътрешен министър приветства републиканската победа в Сената и в ключови щати, както и срещу леви журналисти, актьори, певци, режисьори и както се изрази, псевдоинтелектуалци. Някогашният съветник на Тръмп Стив Банън нарече Салвини бъдещето на европейската политика. Германският външен министър Хайко Маас каза, че резултатът от междинните избори означава, че външната политика ще зависи най-вече от това дали републиканците и демократите могат да работят заедно, но не се отразява на промените в трансатлантическите отношения при управлението на Тръмп. Маас посочи, че "това, което тези избори не променят, е, че без САЩ няма да сме в състояние да решаваме проблеми във все по-объркания свят". Германският първи дипломат повтори тезата си, че европейците трябва да отговорят на мотото на Тръмп "Америка на първо място" с подход за "обединена Европа". Роднините на първата жена от палестинско-американски произход, избрана в американския Конгрес, аплодираха успеха й в селото на Западния бряг, откъдето е родът на демократката от Мичиган Рашида Тлаиб. Чичо й Басам каза, че "семейството, селото и регионът са горди" с историческия й успех. Той каза, че 42-годишната му племенница смята да носи традиционна палестинска дреха и да държи в ръце Корана на церемонията по полагане на клетва. Тлаиб и американката от сомалийски произход Илхан Омар от Минесота ще са първите мюсюлманки членове на Конгреса. Кремъл обяви, че резултатите няма да навредят на връзките между Русия и САЩ, защото и те и сега не са добри. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков каза, че "ще е трудно отношенията да бъдат влошени още повече" и допълни, че "на хоризонта няма светли перспективи" за подобряването им. Водещият руски депутат Константин Косачов каза, че мнозинството на демократите в Камарата означава, че Тръмп "ще бъде изправен пред "неприятни предизвикателства". Михаел Орен, бивш израелски посланик във Вашингтон, а сега зам.-министър, каза, че резултатите правят по-вероятно обръщането на президента Тръмп към международната дипломация, за да постигне сделка по израелско-палестинския конфликт. Японски официални представители изтъкнаха, че техният съюз със САЩ остава непоклатим, независимо от резултатите. Зам.-секретарят на кабинета Ясутоши Нишимура каза, че Япония ще сътрудничи със САЩ в усилията за ликвидиране на ядреното оръжие на Северна Корея и в други области. Китай посочи, че връзките между двете най-големи световни икономики са толкова важни, че интересите на двете страни ще продължат да ги тласкат към сътрудничество, независимо от изборния резултат. Говорителката на китайското външно министерство Хуа Чунин отказа пряк коментар, но подчерта, че Пекин вярва, че "двете правителства и двата народа желаят да продължат здравото и устойчиво развитие на двустранните отношения, защото вярва, че това е в интерес на международната общност". 

Източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/OF/id/1901903