През 2018 година учените направиха няколко изумителни открития: Инженерите от “Спейс Екс” изпратиха червена спортна кола на полет около Марс, китайски учени клонираха двойка маймуни, а в Египет откриха сирене произведено преди 3000 години. През изминалата година учените измислиха и как „да докоснат“ Слънцето, използвайки сонда, устойчива на топлина, и дори намериха начин да се преборят с рака. Тези и още няколко постижение за пореден път напомниха, че учени от целия свят с всеки изминал ден научават все повече за живота и Вселената. А ето и част от постиженията на науката през изминалата година: През февруари частната американска космическа компания „Спейс Екс“ извърши истински подвиг. Компанията изстреля рециклираната си ракета с 27 двигателя „Фалкон Хеви“ за пръв път. На борда и се намираше червеният автомобил на милиардера Илон Мъск – „Тесла Роудстър“, зад чийто волан имаше празен скафандър и бележка с надпис „Без паника“. Колата все още обикаля Слънчевата система като през ноември от „Спейс Екс“ съобщиха, че автомобилът е преминал покрай Марс. През март учени от НАСА разкриха как животът в Космоса може да повреди зрението и да отслаби имунната система. Когато астронавтът Скот Кели остави своя брат близнак Марк на Земята и потегли на едногодишна мисия на Международната космическа станция, учените откриха възможност да проучат как животът далеч от родната планета може да повлияе на човек. След завръщането си от мисията на орбиталния комплекс Скот вече не е толкова идентичен с брат си – вероятно заради стреса, който организмът му е преживял в Космоса. Любители астрономи забелязаха ново уникално явление – северно сияние, което всъщност се придвижва доста по-далеч на юг от обичайното за подобни явления. Нарекоха го STEVE (по английската абревиатура на Силно увеличаване на скоростта на топлинна емисия). Новата Аурора Бореалис пътува по различни магнитни полета спрямо своите събратя и и може да се появи доста по-близо до Екватора отколкото традиционното Северно сияние. След три години прочувания на Марс италиснаки учени откриха през юли, че е възможно да има 20-километрово езеро с течна вода на северния полюс на Червената планета. Останалата част на Марс е твърде студена, за да може водата да остане в течно състояние. Астрономи през септември откриха частица призрак в Антарктида – разкривайки източника на най-мощната радиация във Вселената. Учените намериха неутриното посредтсвом обсерваторията "Айс кюб" на Южния полюс. Хората се приближиха с една стъпка по-близо до докосването на Слънцето, след като през ноември беше изстреляна соларната сонда „Паркър“, която ще е първата, приближила се максимално близо до естествения ни източник на светлина. Сондата е и най-бързо въртящият се предмет, изработен от човека, и е способна да се върти около Слънцето със скорост от 213 200 мили в час. На Земята Американската агенция по храните и лекарствата одобри през ноември лекарство, което се бори с рака на базата на ДНК, вместо да локализира местоположението на самите тумори. Лекарството, наречено Vitrakvi, вече е тествано при пациенти с различни видове рак. Вместо да се насочва към самите тумори и раковите клетки, неговата цел са специфични биомаркери в човешката ДНК. Така вместо различна терапия за различен вид рак, лекарството лекува пациента на по-първична основа. При 81 процента от пациентите, приемали лекарството, туморите са се свили значително, а при 17 на сто - са изчезнали напълно. Разбира се лечението с Vitrakvi в момента струва 393 000 долара на година. Учените разработиха и роботи, които са 1000 пъти по-малко от човешки косъм, но притежават способността да поглъщат тумори. За да се преборят с глада учените намериха начин да отгледат месо в лабораторни условия. В Египет през юли пък беше направено смайващо археологическо откритие – учените отвориха 30-тонен черен саркофаг и откриха три напълно запазени мумии в гробница, разположена в средата на отходен канал в Александрия. Откритието, датиращо от преди 2000 години, беше направено при рутинни строителни дейнсоти в пристанищния град. При разкопките беше открито и сирене – вероятно първият млечен продукт, направен преди 3200 години. То беше намерено в гробницата на кмета на Мемефис, живял през 13 век преди Христа. Все още предстои да бъде установено дали най-старото сирене в света е направено от краве или козе мляко и дали останките не съдържат древни и опасни бактерии. Китайски учени обявиха през януари, че успешно са клонирали маймуни, като по този начин са пробили през „техническата бариера“, позволяваща клонирането на хора. Използваната техника за клонирането на макаците е същата като използваната преди повече от две десетилетия при овцата Доли. Към момента китайските учени са категорични – няма да клонираме хора, но откритието ще ни помогне да проучим по-добре някои болести и да тестваме нови лекарства. През октомври учените обявиха раждането на здрави мишки от еднополови родители. А през декември – жена с трансплантирана матка от починал донор роди здраво бебе момиченце. След 129 години светът започна да използва по-точна мярка за килограм. От 1889 г. за еталон на мерната единица за килограм се използваше цилиндър от платина и иридий, наричан "Голямото К", който се съхранява в близост до Париж. Има и няколко негови реплики, които се намират на различни места по света. Оказа се, че той губи маса. Затова учени се събраха на конференция в Париж през ноември и решиха –цилиндърът да бъде заменен от научна формула, която ще е базирана на това каква сила оказва електромагнитна вълна в единия край на една везна, в чиито друг край има тежест от един килограм.

Автор Хилари Брюек, "Бизнес Инсайдър", източник БГНЕС http://bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4630636/

     В претъпкан до поръсване бар стотина младежи запяват дружно украинска песен. Тази сцена би била нещо съвсем обичайно, ако не се разиграваше в контролираната от проруски сепаратисти Източна Украйна.    
    "Обещай ми, че ще има утре", отеква гласът на певицата на групата в бара в Донецк -  най-големия град в сепаратиския район - пред публиката от мъже в униформа.
    Това е украинска вечер - немного популярна тема в тази рускоезична територия, където, откакто преди четири години избухна войната, използването на украинския език на практика е забранено.
    Местни музиканти изпълняват популярни песни на украински групи, чиито концерти, от другата страна на фронтовата линия, са труднодостъпни за жителите на сепаратистките зони.
    "През 2014 г., когато война едва започваше, подобен концерт би бил невъзможен", признава 20-годишният китарист Олег.
    Част от Източна Украйна е контролирана от проруските сепаратисти, чиято война със силите на Киев, взе над 10 000 жертви.
    Според Киев и Запада Русия, която през 2014 г. анексира украинския Кримски полуостров, оказва военна помощ на сепаратистите - нещо, което Москва отрича въпреки многобройните свидетелства, събрани от медии.
    Сключените през февруари 2015 г. в Минск мирни договорености спомогнаха за съществено намаляване на боевете, но в района продължава редовно да избухва насилие, като само през ноември негова жертва са станали девет украински войници.
    В края на ноември се стигна до първата открита военна конфронтация между Киев и Москва край Крим, в Черно море. Русия плени три украински военни кораба и 24-ма души, събуждайки отново опасенията от по-мащабно ексалиране на напрежението.
    
    Да забравиш за войната
    
    Случилото се накара Украйна да въведе военно положение в пограничните и крайбрежните си области, но то не наруши относителното успокояване на фронта, дало възможност на хората да мислят и за нещо друго освен ежедневното оцеляване.
    "Хората се страхуват по-малко и участват повече в културни събития", казва Павел, съосновател на "Контрабанд груп", импресарска агенция, която организира десетки концерти на местни групи всеки месец. "Тук забравяш за военния конфликт, за политиката, просто слушаш хубава музика".
    И ако тази агенция организира концерти с украинска музика, то сепаратистките власти се опитват да популяризират преди всичко руската култура, като организират безплатни концерти с руска попмузика на открито.
    От другата страна на фронтовата линия, на територията, контролирана от Киев, артисти и активисти на различни организации организират все повече фестивали, създавайки необичайно активен за тези бедни промишлени райони културен живот.
    Украинците "започнаха да си дават сметка, че културата определя идентичността", обясни пред АФП известният режисьор Влад Троицки, организирал тази година ново издание на своя фестивал на модерното изкуство "ГоголФест" в Мариупол, последния контролиран от Киев голям град в Източна Украйна.
    Кинорежисьорът вижда в този кипеж желание да се отговори на една "агресивна пропаганда на руския свят".
    Това пристанище и промишлен център на Азовско море, окупирано за кратко през 2014 г.  от сепаратистите, а после отвоювано от Киев, беше домакин през май на спектакли, концерти, арт инсталации, привлекли според организаторите около 30 000 зрители.
    
    "Страхът е тук"
    
    "Страхът присъства, всички знаем какво става тук", признава Марко Халаневич, музикант от популярната група "ДахаБраха". "За нас е важно обаче да идваме да подкрепяме хората, които живеят тук и искат този град да остане украински", отбелязва той.
    Въпреки военното положение, "хората продължават да водят нормален живот, да посещават публични лекции и концерти", уверява на свой ред Диана Берг, артист от Мариупол.
    В сходен дух писателят и поет Серхий Жадан, наречен "барда на Източна Украйна" от американското списание "Ню Йоркър", създал преди два години пътуващ театрален и литературен фестивал.
    Родом от Луганска област, част от която е в ръцете на сепаратистите, Жадан започнал този проект, след като бил впечатлен от това колко много украинците посещават концерти в засегнатите от бомбардировките места.
    "Музиката и поезията са необходими навсякъде и най-вече в Донбас", отбелязва той.
    Тази културна офанзива придобива политически измерения, предвид това, че много украинци смятат конфликта на изток за война за независимост след векове на политическо и културно руско господство.
    "Културната война далеч не е спечелена", предупреждава обаче певецът на украинската хип-хоп група ТНМК, Фози, който редовно участва в изяви пред украинските войници на изток.  

Автор Юлия Силина от Франс прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/1925726

От шпионска драма, която отрови връзките между Русия и Запада до големите американски обрати при президента Доналд Тръмп, ето някои от основните събития, които белязаха 2018 година.

- Руската шпионско-отровна сага -

На 4 март руският бивш двоен агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря са открити в безсъзнание отровени от високотоксичния нервен агент Новичок на пейка в Солсбъри, Англия. Лондон посочва с пръст Москва и през септември издава заповеди за арест на двама руски агенти. Москва отхвърля всички обвинения. В размяна на гняв между двете столици десетки западни и руски дипломати са експулсирани в тет-а-тет репресии и са наложени нови санкции срещу Русия. Скрипал оцеляват, но през юни британска жена умира, след като влиза в контакт с Новичок в село до Солсбъри.

- Сирийски режим - победи -

На 14 април сирийската армия заявява, че всички сили против режима са прогонени от района на Източна Гута, съседен на Дамаск, след двумесечна офанзива, която оставя повече от 1 700 мъртви. Това е голяма победа в усилията на правителството да затвърди контрола след въстанието през 2011 г., което доведе цялата страна до опустошителен конфликт. В същия ден Съединените щати, Великобритания и Франция осъществяват удари срещу режима на президента Башар ал Асад в отговор на подозрение за химическо нападение над Дума в източната част на Гута, в което загиват десетки цивилни граждани. Режимът отрича твърденията. Подкрепени от военната мощ на Русия, силите на Асад продължават с поредица от победи срещу бунтовници и джихадисти, възвръщайки контрол над 2/3 от разрушената и разделена страна. На 19 декември американският президент Тръмп нарежда изтеглянето на около 2 000 американски войници, разположени в североизточна Сирия, където се борят с ислямските джихадисти заедно с доминирани от кюрди сили. Решението в момент, когато Анкара заплашва с офанзива срещу кюрдските сили, води до оставката на министъра на отбраната Джим Матис.

- Тръмп напуска иранската ядрена сделка -

На 8 май президентът Доналд Тръмп оттегля Съединените щати от трудно постигнатото споразумение през 2015 г., което ограничава иранската програма за ядрени оръжия в замяна на облекчаване на санкциите срещу ислямската република. Едно от оплакванията му е, че "едностранната сделка" не стига достатъчно далеч, за да предотврати създаването на ядрена бомба от Иран. Останалите страни по споразумението - Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай настояват Иран да спазва ангажиментите си и да запази сделката непроменена. През август Вашингтон възобновява първата вълна от санкции срещу Иран; през ноември е втората.

- САЩ премества посолството в Йерусалим -

На 14 май Съединените щати отварят новото си посолство в Йерусалим, разгневявайки палестинците, които също претендират за светия град като своя столица и пренебрегвайки години на международна политика. Сблъсъци избухват на границата с Израел и палестинската територия на Газа: след най-кървавия ден в конфликта около 60 палестинци са мъртви, убити от израелски оръжия.

- Популистите на власт в Италия -

На 1 юни популисткото коалиционно правителство взема властта в Италия, сформирано от антиелитарната партия Движение 5 звезди и крайнодясната, антимигрантска, евроскептична Лига. Вътрешният министър Матео Салвини, лидер на Лига, въвежда твърда имиграционна политика, която до голяма степен затваря границите на Италия за мигрантите. Още през април унгарският премиер Виктор Орбан изведе своята антиимигрантската партия до съкрушителна победа на парламентарни избори.

- Тръмп и Ким се срещат -

На 12 юни Доналд Тръмп и лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун се срещат в Сингапур, първата по рода си среща между ръководителите на двете страни.Те подписват споразумение, което потвърждава ангажимента на Пхенян за "пълна денуклеаризация на Корейския полуостров". Досега обаче Северна Корея е предприела само няколко малки стъпки, за да се откаже от ядрените си оръжия и двете страни спорят за значението на неясно формулираното споразумение.

- Войната в Йемен достига ключово пристанище -

На 13 юни войната в Йемен ескалира, когато проправителствените сили, подкрепяни от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, започват нападение, за да си върнат обратно контрола над жизненоважното пристанище на Ходейда от подкрепяните от Иран бунтовници хусити. Войната, която започва през 2014 г., вече е убила около 10 000 души, а 20 милиона са застрашени от глад, според агенциите за помощ. На 18 декември, след мирни преговори с посредничеството на ООН в Швеция, влиза в сила споразумение за прекратяване на огъня. Наблюдатели са изпратени, за да следят за неговото прилагане и оттеглянето на двете воюващи страни от град Ходейда.

- Еритрея и Етиопия намират мир -

На 9 юли африканските съседи Еритрея и Етиопия обявяват края на войната помежду си от две десетилетия. Развихрилият се мирен процес отваря отново посолства и граници, възстановя телекомуникационни връзки и полети и възобновява търговски връзки. Всичко се случва след като новият премиер на Етиопия Аби Ахмед обявява през юни, че правителството му оттегля претенциите си към спорната гранична територия. Споразумението също така възстановява дипломатическите връзки между Сомалия и Еритрея на 30 юли. Организацията на обединените нации отменя санкциите срещу Еритрея на 14 ноември.

- Тайландските пещерни момчета -

На 10 юли, последният от 12-те млади футболисти и техният треньор са извадени безопасно и сигурно от наводнена пещера в Северен Тайланд, 17 дни след като са били там. Съдбата на младшия футболен отбор е проследена от целия свят, като американски и британски експерти по гмуркане се включват в спасителните действия и бивш водолаз от тайландския флот губи живота си.

- Жега и огън -

През юли-август Европа се задушава в топлинна вълна, която се доближава до рекордните 48 градуса по Целзий (118,4 по Фаренхайт) и смъртоносни горски пожари бушуват в Гърция, Португалия и Испания. През ноември Калифорния е опустошена от най-смъртоносния си пожар досега: 85 души загиват, преди да бъде потушен две седмици по-късно. Световната метеорологична организация на ООН обяви през ноември, че 2018 г. е четвъртата най-гореща година.

- Саудитски журналист е убит -

На 2 октомври дисидентският саудитски журналист Джамал Кашоги, сътрудник на „Вашингтон пост“, влиза в консулството на страната си в Истанбул и никога повече не излиза. След повече от две седмици отричане и противоречиви изявления, Рияд признава, че той е бил убит в консулството, след „спречкване“. Намесени са различни служители и арестувани други, като накрая идват признанията, че тялото на журналиста е било разчленено. На 13 декември американският Сенат приема резолюция, с която поставят под отговорност принц Мохамед бин Салман, въпреки яростните отричания от Рияд.

- Бразилия се отклонява надясно -

На 28 октомври най-голямата страна в Латинска Америка поема надясно с избирането на бившия капитан от армията Жаир Болсонаро за президент на Бразилия. По време на особено ожесточена кампания, белязана с реч на омраза и огнища на насилие, Болсонаро е намушкан в корема на митинг през септември.

- Междинен тласък за американските демократи -

На 6 ноември на междинните избори в САЩ демократите печелят контрола над Камарата на представителите, докато републиканците укрепват мнозинството си в Сената. Последните дни на кампанията се разтърсват от най-тежката антисемитска атака в историята на САЩ, когато нападател убива 11 души в синагога в Питсбърг и от изпращането на заплахи по пощата до известни демократи, включително Хилари Клинтън и Барак Обама. Наближаващият керван от хиляди бежанци от Централна Америка също така измества заглавията от кампанията. Мигрантите пристигат в патрулираната от Мексико и САЩ граница от средата на ноември.

- Бунтът на френските "жълти жилетки" -

На 17 ноември протестират избухват в цяла Франция в противовес на увеличаването на данъците върху горивата и разходите за живот, след което прерастват в по-широко движение срещу политиката на правителството на президента Еманюел Макрон. Протестите на "жълтите жилетки", кръстени на флуоресцентните спасителни жилетки, носени от демонстрантите, се оказват арена на бунтове и грабежи в Париж. След като правителството оттегля планирания данък върху горивата, на 10 декември Макрон очертава други мерки за успокояване на гнева, включително увеличаване на минималната работна заплата.

- Падението на Карлос Гон -

На 19 ноември магнатът Карлос Гон, ръководител на гигантския автомобилен алианс „Нисан-Рено-Мицубиши“, е арестуван в Япония по обвинения в недостатъчно отчитане на заплатата му от години, което той отрича. Гон е уволнен като директор на „Нисан“ и „Мицубиши“ и официално обвинен на 10 декември, когато задържането му е удължено. На 22 декември той е изправен пред нови обвинения за финансови злоипотреби и задържането му е удължено поне до 1 януари.

- Сделката по Брекзит -

На 25 ноември, след 17 месеца на трудни преговори, Европейският съюз и Великобритания се договарят за споразумение по излизането на Великобритания от блока през март 2019 година. Но британският премиер Тереза Мей на 10 декември отлага парламентарното гласуване по сделката, определена за следващия ден, като признава, че тя ще бъде отхвърлена. Тя оцелява след вътрешнопартийния вот на недоверие на 12 декември.

Автор Антоанет Шалаби-Моуала от Франс Прес, източник БГНЕС http://bgnes.com/sviat/mezhdunarodna/4630587/

    Турският президент Реджеп Тайип Ердоган удържа през лятото историческа победа, с която пое кормилото на Турция като президентска република. Ключовите президентски и парламентарни избори на 24 юни бяха най-оспорваните от издигането на Ердоган на власт, но с подкрепата на своя коалиционен партньор Девлет Бахчели и на неговата националистическа партия, той успя да си осигури президентския пост и парламентарно мнозинство. Броени седмици след като на практика се превърна във "всесилен президент" обаче, Ердоган се оказа изправен пред едно от най-големите си предизвикателства досега - остра икономическа криза, породена от силна девалвация на турската лира. Това сгъсти облаците в небето над Сарая, където турският лидер теоретично би могъл да продължи да живее чак до 2033 г. На фона на икономическите затруднения и други проблеми вътре в страната, както и на изолацията, в която се оказа поставена Турция от Запада след години на непоследователна външна политика, тази перспектива днес изглежда малко вероятна. 
    2018-та се превърна в историческа година за Турция, която отбеляза края на десетилетна парламентарна система на управление. Изходът от вота на 24 юни, с който влязоха в сила конституционните поправки за промяна на системата, обаче съвсем не бе гарантиран. Това накара Ердоган да изтегли за по-предна дата изборите и да въведе промени в изборните правила, така че да бъде проправен път за предизборно коалиране между политическите сили. Така той се възползва от объркаността на отслабената и разпокъсана опозиция, капитализира турската офанзива в сирийския район Африн, ползваща се с широка обществена подкрепа, и изпревари очакваните икономически трудности. Независимо от всичко победата не бе извоювана лесно, а ключова роля за успеха на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) изигра Партията на националистическото действие (ПНД) на Бахчели. Без нейната ценна помощ управляващите нямаше да получат парламентарно мнозинство, а самият Ердоган надали щеше да спечели президентските избори още на първия тур. 
    С влизането в сила на новата президентска система Ердоган започна да съвместява три функции - на държавен глава, на правителствен ръководител и на партиен лидер. Макар че постът на министър-председателя бе премахнат, функциите му бяха прехвърлени на президента. Той има право да назначава министрите в кабинета, да избира и назначава висшите съдии и прокурори и да ги освобождава, под негово ръководство в качеството му на върховен главнокомандващ са отбраната и националната сигурност, а така също и Дирекцията по религиозните въпроси. Въпреки че през юли Анкара премахна въведеното след опита за преврат през 2016 г. извънредно положение, Ердоган запази правото си да управлява чрез укази благодарение на новата система. 
    Резултатът и последиците от изборите задълбочиха безпокойствата за затвърждаване на авторитарните тенденции и националистическия курс, а с тях и на изолацията на Турция в международен план. Фактор за това е и ролята, която изборите отредиха на опозиционната ПНД на Бахчели. Подкрепата за ПСР през юни осигури решаваща дума на националистическата формация в Меджлиса, а смесицата между политически ислям и ултранационализъм останаха предпоставка за запазване на хладните отношения на Анкара с ЕС и САЩ, но и за напрежения вътре в страната с кюрдското малцинство и по-специално с неговите политически лидери. 
    През ноември Европейският съд за правата на човека постанови, че най-влиятелният кюрдски лидер в Турция Селяхаттин Демирташ е държан неправомерно дълго в предварителен арест, където той се намира от над две години. През този период Демирташ, който определя сам себе си като "политически заложник", пропусна кампаниите за два кръга политически избори - референдума през април м.г. и тазгодишните избори за президент и парламент. И макар че Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) призова за незабавното му освобождаване, Ердоган обяви, че Анкара не е длъжна да се съобрази с решението и планира да го обжалва. 
    Междувременно продължи и преследването на журналисти. Според доклад на Комитета за защита на журналистите (КЗЖ) "Турция продължава да бъде най-големият затвор за журналисти в света". "Макар че турският президент Реджеп Тайип Ердоган е най-яростният критик на Саудитска Арабия заради убийството на (журналиста на "Вашингтон пост") Джамал Хашоги, неговото правителство продължава да вкарва в затвора повече журналисти от всяка друга държава на планетата", отбеляза КЗЖ. Според данните, публикувани в доклада, най-малко "68 журналисти са задържани в Турция заради своята работа". 
    Продължаващото разследване на неуспешния опит за държавен преврат през 2016 г. и преследването на заподозрените за връзки с ФЕТО - мрежата на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, обвинявана за пуча, постави Турция в челната петорка на страните, чиито граждани търсят убежище в Европа. Според доклад, публикуван на 11 декември от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, през октомври Турция се е наредила на пето място в класацията. През същия месец са били подадени рекорден брой молби за убежище от турски граждани - 2880, предимно млади хора и висшисти. 
    Новата система на управление съсредоточи в ръцете на турския президент безпрецедентна власт, а добре известно е, че голямата власт, носи и големи отговорности. Поставил в ръцете си практически цялата власт в държавата, Ердоган трудно би могъл да прехвърля върху други вината за неуспехите на Турция. Сривът на турската лира през август в резултат на търканията със САЩ се оказа първият следизборен изпит за президента и неговия икономически екип, оглавен не от някой друг, а от зетя на турския лидер - министъра на финансите и държавната хазна Берат Албайрак. Турската лира достигна до рекорден минимум през август, когато се обезцени с 47 процента спрямо щатската валута. Кризата тласна годишната инфлация до над 25 процента през октомври - най-високото равнище от 15 години, а икономическият растеж рязко се забави през третото тримесечие до 1,6 процента на годишна база спрямо 5,3 процента, отчетени през второто тримесечие на 2018 г., и 7,2 през първото.
    И докато финансовите показатели не изглеждат обещаващи и за първите месеци на 2019 г., а икономическите затруднения на държавата сериозно удариха по джоба турците, мрачните облаци, надвиснали над президентския дворец, изглежда вещаят буря. Възобновяването на икономическия растеж изисква значително външно финансиране, но примамването обратно в Турция на чуждестранните инвеститори е трудно осъществимо в краткосрочен план, смятат анализатори. През март предстоят местни избори и не е изключено разочарованията на електората да се изразят в отлив на гласове от ПСР. Това може да насочи президента към действия, с които да отклони вниманието към външната политика и да мобилизира националистически чувства. Само след няколко месеца ще стане ясно дали турският лидер ще успее да запази славата си на "непобедим на избори" или пък трудностите, пред които страната е изправена в най-новия мандат на управлението му, известяват началото на края за ерата Ердоган.  

Автор Мина Иванова от БТА, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/1926295