Прочетох с голям интерес постът на Марк Зукърбърг във Фейсбук, който празнува 15 години „служба в помощ на хората да се свързват с други хора“. Нека добавя името си към списъка на онези, които са впечатлени от това, което те построиха. Воден от набор от идеали и определен вид умен код, Зукърбърг устойчиво изгражда парична машина, която натрупва забележително влияние по целия свят. Призовавам хората да обмислят тези цифри, за да осъзнаят силата на Фейсбук: 2,3 милиарда потребители пишат на повече от 100 езика; почти 17 млрд. долара приходи само за четвъртото тримесечие на 2018 г.; почти 59 млрд. долара приходи за цялата 2018 г.; пазарна капитализация от 484 млрд. долара през януари 2019 година. Всичко това - построено само за 15 години. Това са зашеметяващи цифри, които говорят за талантите на Зукърбърг и неговите служители. Изглежда не осъзнават колко много власт са натрупали, нито степента, до която е стигнало представляването им на клуб от милиардери и компании, които стабилно установяват властта си през последните 50 години, със стабилно ускоряване на тази концентрация през последните 15 години. Марк Зукърбърг преповтаря мита, който пробута като истина и мъдрост през 2003 г. за напускането си на Харвард, за да преследва мечтата си. Тогава не е имал причина да не вярва в идеята, че безсилните хора могат да изградят мрежа от връзки чрез социалните мрежи и да заплашват укрепените власти. До 2019 г. вече знае добре, че не може да вярва в тази глупост. „Голяма част от опита на хората в миналото е дефинирана от големи йерархични институции - правителства, медии, университети, религиозни организации - които осигуряват стабилност, но често са отдалечени и недостъпни”, пише Зукърбърг. “Ако искаш да напредваш, бавно се изкачваш нагоре по стълбата. Ако искаш да започнеш нещо ново или да разпространиш нова идея, то е по-трудно без благословията на тези институции. Настоящият ни век се определя повече от мрежи от хора, които имат свободата да си взаимодействат с когото поискат и способността лесно да споделят идеи и опит." Нали разбирате, г-н Зукърбърг, че управлявате една от тези тромави институции, нали? Вашата компания е домакин на „мрежи от хора“, но те си взаимодействат по вашите условия, управлявани от вашите правила и алгоритми. Вашата компания също така разполага с мощни лобисти, пенсионирани политици и бивши журналисти, които изпълняват волята ви във Вашингтон, Брюксел, Ню Делхи, Бразилия, Канбера, Отава, Дъблин и Лондон. Вашият екип активно подпомага националистически лидери като Доналд Тръмп, Нарендра Моди и Родриго Дутерте. Може би най-озадачаващото в твърденията на боса на Фейсбук е следното: „Тъй като мрежите от хора заместват традиционните йерархии и променят много институции в нашето общество - от правителството до бизнеса към медиите, общностите и т.н. - има тенденция някои хора да оплакват тази промяна, прекалено подчертавайки негативите и в някои случаи да стигнат дотам, че твърдят, че преминаването към овластяване на хората по начина, по който интернет и тези мрежи правят, е най-вече вредно за обществото и демокрацията." Това е нечестно и антиисторическо изявление. „Мрежите на хората“ не са заменили „традиционните йерархии“. По-добре да попитаме Осама бин Ладен как се справят дифузните мрежи срещу укрепените центрове на властта. О да. Не можем. Вместо това може би трябва да се обърнем към мрежите от хора, бягащи от Западен Мианмар в бежански лагери в Бангладеш, защото „традиционните йерархии“ - будистката клетка на Мианмар и военната хунта - обявиха кампания за геноцид срещу тях, използвайки самите характеристики на Фейсбук, за които Зукърбърг твърди, че са освободили света. Това, което оплакваме, са демонстрираните антидемократични, нечовешки, омразни и насилствени сили, които похищават тази услуга и носят големи щети на света. Проблемът е във Фейсбук, а не в "интернет". Чрез прехвърлянето на фокуса от Фейсбук върху „интернет” Марк Зукърбърг се опитва да ни заблуди за смесването на двете. Факт е, че структурата и функцията на Фейсбук е противоположна на идеологията на интернет. Интернет е отворен, конфигуриран, разпространяван и базиран на отворен код. Фейсбук не е нищо подобно. Никой, който, подобно на мен, е отстоявал ценностите на Интернет преди Фейсбук да съсипе всичко, не може да бъде заблуден от риторичния трик на създателите му. Така че, още веднъж поздравления за това, че станаха богати и силни. Да постигнеш такова нещо, оставайки толкова невеж за това как работи света, е поразителен подвиг. Ако Фейсбук наистина се стреми да направи човечеството по-добре информирано и по-наясно със себе си, то има още много работа за вършене. 

Автор Шива Вайдхианатан, професор по социално-мрежови изследвания в Университета във Вирджиния и автор на антисоциалната студиа „Как Фейсбук ни разделя и подкопава демокрацията“ (Oxford Uni), Гардиан, източник БГНЕС http://bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4638286/

    В първата седмица на 2019 г., докато Китай беше във водещите новини заради успешното кацане на космическия му апарат на обратната страна на Луната, официалният вестник на китайските въоръжени сили публикува новогодишна редакционна статия. В нея се казваше на читателите, че през новата година "военните приготовления" трябва да бъдат водещ приоритет. На следващия ден президентът Си Цзинпин напомни по категоричен начин коя е най-вероятната точка на потенциален конфликт във фокуса на вниманието на Пекин - Тайван.
    Китайските управници отдавна гледат на острова като на своя размирна провинция, а връщането на контрола над нея се смята за въпрос на чест както за Китайската комунистическа партия, така и за китайските въоръжени сили. В своята важна реч от миналата сряда Си предупреди, че "проблемът" не може да остане нерешен за още едно поколение. Макар и да говореше основно за "мирно обединение", китайският президент заяви, че Пекин си запазва правото да използва сила, ако е необходимо. Речта предизвика остри възражения в Тайван, където населението остава категорично против обединение с Китай, дори и в хонконгския вариант "една страна, две системи".
    Нищо в речта на Си не подсказваше, че Китай смята конфликта за предстоящ, но изказването на китайския президент в подкрепа на "мирно обединение" беше придружено от следното предупреждение: "Ние не обещаваме да се откажем от употреба на сила и ще използваме всички необходими средства" за осуетяване на независимостта на Тайван. 
    В крайна сметка, ако Пекин наистина желае да си върне контрола над острова, военната сила може да се окаже единственият вариант. Това би била рискована стъпка за държава, която не е водила война с чужда страна от краткия и неуспешен конфликт с Виетнам през 1979 г. Такъв сценарий ще изправи Пекин и пред възможна конфронтация с Вашингтон - САЩ официално не подкрепят независимостта на Тайван, но поддържат, както Държавният департамент се изразява, "силни неофициални отношения" с Тайпе. 
    Според повечето военни анализатори за да извърши успешно военно нахлуване в Тайван, Пекин или ще трябва да съумее да осигури възпиране срещу евентуална намеса на САЩ, или ще трябва да разгроми разположените наоколо американски сили и да попречи на пристигане в региона на нови. Възможно е Китай все още да не е достатъчно силен за това, но в същото време разрастването на китайския военен потенциал означава, че това няма непременно да остане така завинаги. Определено китайското мислене във военно отношение все повече се върти около точно такъв тип евентуална война, при която Пекин ще се опита да заграби територия, като същевременно държи американските сили настрана.    
    До голяма степен засилването на китайската военна мощ набляга върху кораби, самолети и оръжейни системи, пригодни за такъв тип конфликт като необходимия, за да бъде превзет Тайван. Освен десантните кораби за превоз на щурмовите подразделения, това включва и фокус върху ракети, предназначени да унищожават самолетоносачите на САЩ - или поне да накарат Вашингтон да остане извън обхвата на конфликта. Доколко ще бъдат ефективни подобни оръжия, е друг въпрос, но те ще изиграят основна роля при всеки конфликт заради Тайван или някой от спорните острови в Южнокитайско море.
    Донякъде тук става дума за геополитическо перчене. Пекин не е в състояние да попречи на Тайван да действа като фактически независима страна, но остава отчаяно решен да попречи на острова да провъзгласи официално независимост. Целта в този случай - както и в случая със засилващата се настъпателност на Пекин, който изпраща  военни кораби и самолети в районите около Тайван - е да се напомни на управляващите в Тайпе, че всякакви гласувания за независимост може да доведат до война. Но нещата не свършват с това. И тъй като Китай се утвърждава като глобална сила, Пекин иска да покаже на света, че е достатъчно силен да превземе Тайван, когато поиска. 
    Вътрешната политика в Тайван също остава фактор. В навечерието на изборите на острова през ноември тайвански представители обвиниха Китай, че води пропагандна кампания в руски стил с цел да подрони подкрепата за обявяващата се за независимост Демократическа прогресивна партия на президента Цай Ингвен. Тези избори се оказаха сериозен неуспех за ДПП и доста успешни за прокитайската опозиционна партия Гоминдан. Но изявлението на Си от миналата седмица подсказва, че Пекин все още смята военната карта за най-добрия начин за оказване на натиск върху острова.
    Превземане на Тайван обаче няма да бъде лесна за изпълнение операция във военно отношение. Ако се опитат да прекосят 180-километровия Тайвански проток, китайските сили са заплашени от  ракетна, бомбена, подводна и въздушна тайванска атака, която ще бъде извършена с модерни военни средства. Гъсто населените градове на острова, както и гъстозалесените му планини са рай за водене на партизанска война. Лошо изпълнено нахлуване в Тайван, а такава операция крие риск от десетки хиляди жертви, може да доведе до унижение в международен план и да постави началото на вътрешнополитическа криза за Си.
    Тайван от своя страна не крие желанието си да убеди Китай, че няма да се остави да бъде победен лесно. Тайпе възнамерява да похарчи 11 милиарда долара за отбрана през тази година, с шест процента повече от 2018 г. Голяма част от тях ще бъдат изразходвани за модерна техника американско и тайванско производство - на 2 януари Тайпе показа най-новата си противокорабна ракета родно производство, способна да нанесе тежки загуби на всякакви нахлуващи китайски сили.
    И за Вашингтон, и за Пекин засега показването на мускули вероятно ще продължи да се ограничава само до Тайванския проток. Миналата година военноморските сили на САЩ изпратиха няколко кораба в протока - американският Тихоокеански флот определи това като демонстрация, че Вашингтон изпълнява обещанието си за свободен и отворен за корабоплаване Индийско-Тихоокеански регион. През 1996 г., по време на настъпила криза в отношенията с Китай, президентът Бил Клинтън реши да изпрати по същия маршрут два американски самолетоносача - далеч по-внушителна демонстрация на военна сила. Някои смятат, че Вашингтон трябва да направи същото и сега. Това ще ядоса Пекин, защото по тези води от повече от десетилетие не е минавал американски самолетоносач, а в същото време в тях на плаване вече бе единственият китайски самолетоносач и то като демонстрация на китайска военна сила.
    Китай може и да протяга ръка към Луната, но речта на Си напомни, че най-големите териториални амбиции на Китай може би са доста по-близо до дома. Дори и Пекин да не е на прага да атакува острова, риториката му повишава риска в крайна сметка да се стигне до пряк военен сблъсък. В свят, в който опасността от конфликт между големите страни сякаш се засилва с всяка изминала година, желанието на Китай да господства над Тайван може да се окаже онова, което да запали искрата. 

Автор Питър Апс, коментатор на Ройтерс, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/1936818

Питър Апс е коментатор на Ройтерс по въпросите на международните отношения. От 2016 г. той е в резерва на британската армия и член на Лейбъристката партия. Изразените тук мнения са негови лични - бел. на Ройтерс.

55% от анкетираните в последното изследване на „Тренд” твърдят, че ще гласуват на предстоящите избори за Европейски парламент през май. Винаги има разминаване между декларираната активност и реалната, коментира Димитър Ганев от „Тренд”. 55% активност са малко над 3 млн. души, а на последните европейски избори през 2014 г. действителните гласове бяха 2,2 млн., аз очаквам на този вот да са по-малко, уточни политологът. Изследването на „Тренд” показва и малка разлика между ГЕРБ и БСП на европейските избори – 1,2%. По думите на Димитър Ганев те буквално са на фотофиниш. Според него по-интересен е фактът, че се очертава ДПС да има двойно по-висок резултат от „Обединени патриоти“, за разлика от последните парламентарни избори, когато са били с почти равен резултат. Ганев обясни също, че от представянето на патриотите зависи и коя партия колко евродепутати ще има. „Обединените патриоти“ имат шанс за евродепутат, ако се явят заедно. Три партии със сигурност ще изпратят депутати в Европейския парламент – ГЕРБ, БСП и ДПС, сочат данните от проучването. Решаващ ще е и гласът на колебаещите се – 31% от анкетираните посочват, че все още не са решили за коя партия или коалиция ще гласуват. Проучването е направено в периода 10-17 януари по поръчка на „24 часа”.

Източник БГНЕС  http://bgnes.com/bylgariia/politika/4635872/

Кубинската революция навършва 60 години - годишнина, която социалистическата страна, поела по пътя на реформи, за да избегне икономическата катастрофа, ще чества без водача на революцията Фидел Кастро, починал в края на 2016 г., предаде Франс прес. Празненствата, които се очаква да бъдат скромни и предвиждат реч на брата на Фидел Раул Кастро на гробището, където е погребан бащата на революцията, ще се състоят в някогашния генерален щаб на партизаните, югозападния град Сантяго де Куба. "Най-сетне пристигнахме в Сантяго. Пътят беше труден и дълъг, но пристигнахме", заявява на 1 януари преди 60 години младият Фидел пред множеството, стекло се в града, който току-що е превзел с хората си. Шест десетилетия по-късно островът се управлява от президент, който не се е бил рамо до рамо с Фидел. Това е 58-годишният Мигел Диас-Канел, който в четвъртък увери в Туитър, че "кубинската революция е непобедима, тя израства, тя продължава" и добави любимия си хаштаг #Somoscontinuidad ("Ние сме приемствеността"). Само че времената са трудни, а разочарованите - много. Според Владимиро Рока, синът дисидент на комунистическия ръководител Блас Рока (1908-1987 г.), диагнозата е ясна: "Революцията отдавна е мъртва". В чужбина правителството е все така редовно критикувано - най-вече за политическите затворници (самият Владимиро Рока е бил затворник от 1997 до 2002 г.) - и изправено пред враждебната политика на САЩ от идването на власт на Доналд Тръмп. Макар задкулисно експрезидентът Раул Кастро да продължава да е авторитетна фигура, която ще остане на кормилото на Кубинската комунистическа партия (ККП) до 2021 г., на острова вее вятърът на промяната. Изправени пред огромни икономически трудности, на 24 февруари кубинските власти ще подложат на референдум нова конституция, която признава частната собственост, пазарните принципи и чуждестранните инвестиции. При все това те обещават Куба да не се върне "никога" към капитализма. Текстът потвърждава, че крайната цел е "комунистическо" общество и утвърждава ККП като "единствена" партия. "Без всякакво съмнение започва нов цикъл, смесващ приемственост и промяна", каза за АФП Артуро Лопес-Леви, преподавател в университета "Гъстейвъс Адолфъс колидж" в щата Минесота. Хорхе Дуани, директор на Института за кубински изследвания към Международния университет във Флорида, изглежда не е толкова убеден: "За момента имаме впечатлението, че става въпрос за кастризъм без Кастро" във властта. Най-вече обаче "историческото наследство на кубинската революция изглежда силно овехтяло, както от икономическа, така и от политическа гледна точка", казва той. Дисидентът Владимиро Рока впрочем смята, че революцията "ще рухне под собствената си тежест": "Най-напред на младежта й е дошло до гуша от нея, тя не вярва в нищо, свързано с нея, а и революцията вече няма никаква подкрепа в чужбина", отбелязва той. Артуро Лопес-Леви обаче напомня, че тя, освен подвигът да устоява на американското ембарго от 1962 г. насам, е "съумяла да се трансформира" и да прояви "способност за приспособяване, определяйки и прилагайки политики, с които да отговори адекватно на предизвикателствата". Днес "най-важната битка е икономиката", признава Мигел Диас-Канел. Растежът трайно гравитира около 1 процент, а той е недостатъчен да отговори на нуждите на населението, което в крайна сметка трябва да търпи лишенията. След като някога бе най-големият производител на захар в света, наскоро страната се принуди да внася захар от Франция. В последните седмици яйцата, брашното и ориза изчезнаха от магазините. Бързият преглед на съюзниците на Хавана далеч не е по-окуражаващ: Венецуела, която също е в криза, се затруднява да осигури на Куба доставките на петрол. Останалата част от Латинска Америка до голяма степен направи завой надясно. Русия и Китай подкрепят политически Куба, но не са склонни да я субсидират, както правеше Съветският съюз в течение на 30 години. В този контекст "Мигел Диас-Канел и екипът му са изправени пред предизвикателството да прилагат противоречива политика", подчертава Артуро Лопес-Леви. При това положение се наблюдава "революция, която се институционализира - кубинската комунистическа партия гради пазарна икономика", позволяваща на жителите на страната да се обогатяват в общество, което дълго време се стремеше към равенство. "Предизвикателството е да се реши проблемът за квадратурата на кръга, за да се избегне крахът", заключава Лопес-Леви.

Източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/1931951