Министрите на отбраната от НАТО обсъждаха вчера как да възпрат Русия от изненадваща ракетна атака срещу Европа, ако основополагащият договор за наземно базираните ракети прекрати действието си следващия месец.
    Освен ако Русия не реши в последния момент да се се върне към договора, което НАТО не очаква, САЩ възнамеряват да се изтеглят от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) от 1987 г. на 2 август, като се аргументират с разработването от Русия на ракета, която нарушава споразумението.
    Москва твърди, че изпълнява стриктно сключения от американския президент Роналд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов ДРСМО, който премахна арсеналите от ракети със среден обсег на двете най-големи световни ядрени сили.
    "Министрите се споразумяха, че НАТО ще отговори, ако Русия не се върне към изпълнение на договора", каза пред журналисти генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг на срещата в Брюксел.
    "Те ще трябва да поемат цялата отговорност за денонсирането на договора", каза Столтенберг, въпреки че подчерта, че НАТО няма да разположи, способни да носят ядрено оръжие, наземно базирани ракети със среден обсег в Европа, както се случи през 80-те години.
    Американски и британски разузнавателни данни показват, че Русия е извършила изпитания на крилатата ракета с наземно базиране SSC-8, която нарушава забраната на ДРСМО за наземно разположени ракети с обсег от 500 до 5500 км, казаха дипломати от НАТО.
    НАТО твърди, че подобни ракети са трудни за засичане и оставят по-малко време за предупреждение от ракетите с голям обсег, като повишават вероятността при конфликт да бъдат използвани ядрени оръжия.
    Спорът около ракетите бележи по-нататъшното влошаване на отношенията между Изтока и Запада, които са обтегнати след анексията на Крим от Русия през 2014 г., и предизвиква опасения от надпревара във въоръжаването между Русия, САЩ и Китай, който също разработва ракети.
    Столтенберг каза, че министрите на отбраната разглеждат различни варианти, включително повече учения, с използване на конвенционални оръжия и подобряване на разузнаването и наблюдението, както и на противовъздушната отбрана.
    Дипломати казаха пред Ройтерс, че варианта с полети на изтребители Ф-16 и бомбардировачи Б-52, способни да носят ядрено оръжие, и дислокацията на морско базираните ракетни системи също се обсъждат.
    Подобни стъпки имат за цел да подчертаят решимостта на НАТО да защити Европа и да повиши икономическата и военна цена за Русия от всяка възможна ракетна атака.
    Министърът на отбраната на Люксембург Франсоа Бош каза, че макар дипломатите да продължават, да призовават Москва да унищожи ракетите Ес Ес Си 8 (SSC-8), НАТО се нуждае също от "военен отговор", защото на карта е поставена сигурността на Европа.
    
    Последно дипломатическо усилие

    Постоянните представители на страните членки в НАТО се очаква да се срещнат с руски представители в рамките на Съвета Русия-НАТО следващата седмица, за да направят последно отчаяно усилие за спасяване на ДРСМО, преди изтичането на крайния срок през август.
    Катрин Уийлбарджър, и. д. помощник-министър на отбраната на САЩ, каза, че макар Русия все още да има време да промени курса си, "ние не смятаме, че тя ще го направи".
    Преди началото на министерската среща Столтенберг не изключи, че НАТО може да преконфигурира своята система за противоракетна отбрана (ПРО) в Югоизточна Европа за възпиране на руски ракети.
    След като САЩ инвестираха милиарди долари, поддържаните от НАТО радар и системи за ПРО са насочени към Иран, казват служители, и пактът нееднократно е заявявал, че те не са насочени срещу Русия, както твърди Москва.
    САЩ заявяват, че ще се фокусират също към разработването на конвенционални ракети, които да послужат за възпиране едновременно срещу Русия и Китай, който не е страна по ДРСМО и е обявил намерението си да развива нови технологии, включително нови крилата ракети.
    "Трябва да създадем прецизни (ракети) с голям обсег", каза във вторник пред журналисти на път за Брюксел и.д. американски министър на отбраната Марк Еспър и добави: "Излизането от ДРСМО ще ни позволи да направим това по неядрен начин, по конвенционален начин. И това ще ни позволи да отговорим не само на Русия, но и на Китай".
    Европейски съюзници са обезпокоени, че ще бъдат въвлечени в ядрена надпревара между Москва и Вашингтон.

Автори Робин Емът и Фил Стюарт от Ройтерс, източник БТА 

    Трийсет години след протестите на площад "Тянанмън" икономиката на Китай се е извисила в световните рейтинги, но политическото потисничество в страната е по-сурово, отколкото биха очаквали мнозина, наблюдавали онези събития.
    Стотици хиляди мюсюлмани са държани в превъзпитателни лагери без обвинения, студентски активисти са подложени на непрестанен тормоз, а дисидентски лидери са затворени или просто изчезнали.
    Религиозните групи се сблъскват с още по-голям натиск, а мрежа за масово следене подкрепя система, която мнозина определят като тоталитарна. Това е далеч от надеждите на идеалистично настроените студенти демонстранти и е ниво на контрол, което значително превишава това, което мнозина са си представяли, че е възможно, дори след кървавото смазване на протестите от армията в нощта на 3 срещу 4 юни 1989 г.
    Критици казват, че потушаването на демонстрациите на "Тянанмън", довело до смъртта на стотици, може би хиляди хора, е насочило комунистическата партия към сегашния й курс на безмилостно потисничество, хвърляне в затвора по бързата процедура и честа употреба на насилие срещу противниците в името на "запазване на стабилността".
    "Случилото се на 4 юни промени посоката на китайската история", каза Чжан Лифан, който през 1989 г. е бил изследовател в Китайската академия по социология. "Сюжетната линия, че Китай ще стане силен и нормален, ще се превърне в стабилна държава чрез процес на политически реформи, беше унищожена."
    Китайски служители редовно отговарят на въпросите за потисничеството, като посочват икономическия напредък, постигнат от Китай. През трите десетилетия след протестите Китай отбеляза възход, превръщайки се във втората по големина икономика в света, и напредва в редица области - от високоскоростните влакове до изкуствения интелект и мобилните комуникации от пето поколение.
    Военноморският флот на Китай сега плава по целия свят, космическата му програма е изпратила шест мисии с екипажи, а неговите огромни презгранични инфраструктурни проекти разширяват влиянието му от Найроби до Холандия.
    В политически план обаче държавата никога не е била по-потисническа. Ограниченията върху свободата на словото се разпростират отвъд публикуването в социалните медии, а долавянето на дори най-малката проява на неподчинение може да доведе до почти незабавен отговор от властите. Огромният апарат за вътрешна сигурност действа безнаказано, изтръгнати с принуда самопризнания се излъчват по държавната телевизия и се издават присъди по съвсем несериозни обвинения, включително "предизвикване на кавги" и "подстрекаване към подривна дейност". 
    Призивите дори за умерени реформи са нападани или просто пренебрегвани. Опит за въвеждане на демокрация на селско ниво преди години се провали, след като комунистическата партия отказа да отстъпи дори минимален контрол. Съвещателните органи на всички нива са пълни с партийни назначения, които гласуват както им се каже, а националното законодателно събрание е просто послушен чиновнически апарат, който преизбра президента и лидер на партията Си Цзинпин миналата година с 2970 на нула гласа.
    Си, който е смятан за най-могъщия лидер на Китай от поколение, се възползва от възможността да промени конституцията и да премахне ограниченията върху президентските мандати, превръщайки се в пожизнен президент, ако реши. Предполага се, че в партията има множество борби за власт, но продължаващата кампания на Си срещу корупцията и заплахата от сурови присъди затвор обуздава неговите противници.
    След смазването на протестите на "Тянанмън" усилията за контрол върху дейностите на партията и корупцията чрез медиите и обществения надзор бяха загубени, каза Чжан. Настъпи ерата на новия партиен лидер Цзян Цзъмин, при когото икономиката се разрасна, но също така корупцията  широко се разпространи, вярата в комунизма се изчерпа, а междуличностните отношения се въртяха изцяло около личната изгода, с което по същество беше сложен край на започнатото от насилствената, радикална културна революция почти 20 години преди това, каза той.
   "В момента, в който правителството нареди на своята армия да стреля по собствения му народ, то загуби легитимността си", каза някогашната демонстрантка Ровена Сяоцин Хъ, която е създала курс за "Тянанмън" в Харвард и сега е член на Института за съвременни изследвания в Принстън.
    "Разбира се, властимащите лесно могат да манипулират историята и да изкривяват нашата памет. Но този вид манипулиране и потискане на историята винаги води до изкривявания от всякакъв род - обществени, политически, психологически", каза Хъ. "Наистина е невъзможно да се разбере днешен Китай, без да бъде разбрана пролетта на 1989 г."
    В изказване на регионален форум по отбраната в Сингапур в неделя китайският министър на отбраната Вей Фънхъ защити отговора на правителството към протестите, правейки обичайната връзка с развитието на Китай след 1989 г.
    "Как може да казваме, че Китай не се е отнесъл подходящо към събитията на "Тянанмън"? Тези събития са приключени, те бяха политическо сътресение и централното правителство взе мерки за спиране на сътресението, а това е правилна политика", каза Вей.
    В редакционна статия вчера в английското издание на официалния вестник на комунистическата партия "Хуанцю жибао" се казваше, че "бунтът" през 1989 г. е "имунизирал Китай срещу размирици", и някогашните студентски водачи и чуждестранни политици бяха обвинени, че използват годишнината, за да нападат Китай. В статията не се споменаваше за суровите действия на армията, нито за последвалите репресии.
    Предвид тази непреклонна официална линия надеждите за преоценка на смазването на протестите от 1989 г. изглеждат невероятно далечни, въпреки че сегашните лидери нямат каквато и да е пряка лична връзка с това решение. Междувременно преразглеждането на този епизод може да подкопае престижа и властта на партията сред по-младото поколение, което познава единствено сравнителното благополучие и не знае нищо или почти нищо за събитията през 1989 г.
    Китай се опитва да сплотява обществото с призиви за патриотизъм и идеалите на комунистическата революция, довела комунистическата партия на власт през 1949 г., но неговата система от убеждения изглежда куха в сърцевината си.
    Ироничен обрат е, че комунистическата партия изглежда наистина смутена от младите хора, които продължават искрено да вярват в марксизма в Китай.
    Суровите мерки срещу членовете на марксисткото студентско дружество на престижния Пекински университет са един от най-крайните примери за несигурността на режима и готовността му да потъпква основните човешки права. Учебното заведение, чийто секретар от комунистическата партия - най-висшият му ръководител, наскоро беше заменен от бивш началник на пекинското подразделение на националната разузнавателна служба, стоеше безучастно, докато агенти на службите за сигурност биеха, тормозеха и насилствено отстраняваха студенти, включили се в дейностите на клуба, включително стремежа към солидарност с работниците чрез присъединяване към тях на поточната линия.
    "Мисля, че правителството е доста разтревожено да не би нова партида студентски активисти да организира масови демонстрации. Затова то толкова се безпокои от включването на студенти в протести", каза изследователят на Китай Патрик Пун от "Амнести интернешънъл" в Хонконг.
    Разходите на Китай за вътрешна сигурност сега надвишават бюджета му за отбрана и представляват все по-голямо бреме за финансите в момент, когато има забавяне на икономиката - от двуцифрени стойности до едва 6,6 процента миналата година, което е най-ниското ниво от три десетилетия. Освен това 20 процента от бюджета за отбрана се изразходва за въоръжената полиция на Китай - силите за вътрешна сигурност.
    В действие са обаче още инициативи, като системата за "обществен рейтинг" за масово събиране на данни, при която се следи електронното, икономическото и общественото поведение на всеки гражданин и може да бъде ограничаван достъпът до всичко - от предложения за работа до влакови билети. Въпреки това Китай е доста надолу в световните класации за политическа стабилност и отсъствие на насилие, нареждайки се през 2017 г. зад държави като Шри Ланка, Гърция и Молдова. Броят на протестите, посочени като "масови произшествия", възлиза на десетки хиляди годишно.
    След като партията е затворила всички канали за организирана опозиция или дори призиви за вътрешнопартийна реформа, изследователят Чжан казва, че вижда само два сценария, при които Китай може да бъде способен да "преобърне преценката" за "Тянанмън". Единият би могъл да е във време на върховна икономическа и политическа увереност, което да предложи възможност за "изплащане на този исторически дълг", каза той. Другият би могъл да е в случай на екзистенциална криза, когато режимът да "се хване за сламка".
    Възможността за първия вариант вече е отминала заради постоянната вътрешна борба за политическо влияние и упадъка на икономиката, отчасти в резултат на търговската война със САЩ, каза Чжан. До втория сценарий "още не се е стигнало".
    Въпреки пречките, които е предизвикало за китайската политическа реформа, смазването на протестите може да е оказало благотворно въздействие върху събития на други места, ускорявайки мирното падане на Берлинската стена същата година и разпадането на Съветския съюз скоро след това, каза Чжан.
    "Следователно макар китайският народ да не е спечелил от това, останалата част от света е усетила въздействието", каза той.

Автор Кристофър Бодин от Асошиейтед прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2023058

     В разгара на търговска война със САЩ, китайският президент Си Цзинпин беше посрещнат с червен килим днес на най-големия бизнес форум в Русия - възможност за Москва и Пекин да демонстрират тесните си икономически връзки пред Вашингтон.
    След пристигането си в сряда в Русия китайският президент получи бляскав прием в Кремъл, където нарече Владимир Путин свой "най-добър приятел", а после го придружи до московската зоологическа градина, за да видят две панди, предоставени й от Китай.
    Очаква се Си Цзинпин, наред с Владимир Путин и генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, да говори днес на пленарна сесия на икономическия форум в Санкт Петербург.
    Според китайското президентство, Си ще обърне внимание на "значимите идеи на Китай в областта на устойчивото развитие и волята му да работи с всички страни в подкрепа на мултилатерализма".
    "Тазгодишният форум илюстрира ясно колко двуполюсен е станал светът: в една и съща седмица президентът Тръмп пие чай с кралицата в Лондон, докато президентът Путин посреща президента Си в Санкт Петербург", отбелязва основателят на консултантската компания "Макро адвайзъри" Крис Уифър.
    Силно небалансирано в полза на Пекин, икономическото разбирателство между двете огромни съседни държави в последните години постоянно се засилва, докато отношенията между Москва и Запада, начело със САЩ, се влошават в резултат на множество кризи.
    Сближаването между Москва и Пекин се засилва от мерките на САЩ срещу двете страни под формата на санкции и търговска война.
    Макар това да е първо посещение на Си Цзинпин на форума, на който води делегация от хиляда души, срещите на руския и китайския президент напоследък зачестиха (последната се състоя в края на април), докато Москва и Пекин отбелязват 70-годишнината от установяването на дипломатически отношения.
    
"Двуполюсен свят"
     ЕС остава най-големият инвеститор в Русия, далеч пред САЩ и Китай. В контекст на високо напрежение между Русия и Запада обаче търговският обмен между Москва и Пекин според Кремъл се е увеличил с една четвърт през 2018 г., достигайки рекордните над 100 милиарда долара.
    Впрочем на Русия й е много необходимо да привлече чуждестранни инвестиции, както напомни вчера Владимир Путин. Тази нужда е от още по-голямо значение в контекст на забавяне на икономиката в началото на годината и спад в популярността на руския президент.
    В началото на четвъртия си мандат миналата година той обяви амбициозни "национални проекти" за няколко милиарда евро, които трябва да се финансират въпреки напрегнатия бизнес климат. Освен заради санкциите, западните инвеститори са предпазливи след съдебното преследване срещу американския финансист Майкъл Калви и френския му колега Филип Делпал, ръководители на влиятелния фонд "Беринг восток".
    
Дисбаланс
       В сряда в Кремъл бяха подписани множество търговски договори и най-вече знаков контракт, поверяващ на телекомуникационния гигант "Хуавей", обвинен в шпионаж от САЩ, изграждането на мрежата от пето поколение (5Джи) в Русия заедно с местния оператор МТС.
    "Китай не бърза да отвори широко шлюзовете на инвестициите: той иска да се чувства сигурен в дългосрочен план, не иска да прибързва", отбелязва Чарлз Робъртсън, главен икономист в инвестиционна компания "Ренесанс капитал".
    При все това експертът очаква "огромни китайски инвестиции в Русия" през следващите години, най-вече в проекти от новия  "Път на коприната" на Пекин.
    Сред големите проекти, свързващи Москва и Пекин, е газопроводът "Силата на Сибир", който съюзява руския гигант "Газпром" и китайския Си Ен Пи Си (CNPC, Китайска национална петролна корпорация) и се очаква от декември 2019 г. да започне да доставя руски газ в Китай.
     Си Ен Пи Си и китайският държавен инвестиционен фонд "Силк роуд фънд" притежават също 29,9 процента (при 20 процента за "Тотал") от гигантския проект за втечнен природен газ "Ямал" в Северозападен Сибир на руската компания "Новатек".
    "Несиметричността (между двете страни) е налице във всички области, но е особено видима в икономическата", посочва доклад, публикуван през май тази година от Института за международни политически изследвания в Милано.
    "Брутният вътрешен продукт на Русия днес е не по-голям от този на провинция Гуандун, а разходите й за отбрана представляват едва една трета от тези на Китай. Не е трудно да се види кой има превес в тези отношения", се отбелязва в документа.

Автор Андреа Паласиано от Франс прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2024991

    Победителят на парламентарните избори в Испания, социалистът Педро Санчес е единственият, който може да състави правителствена коалиция след раздробяването на десницата, но той реши да използва цялото време, с което разполага, най-малко един месец.
    На 26 май испанците ще застанат пред урните за евроизборите, ще гласуват също на местни и много регионални избори (в 12 области от общо 17). Преди да избере варианта за коалиция Педро Санчес, ще трябва да оцени разположението на силите.
    "Ще изчакаме да видим какво ще се случи на местните избори ( . . . ) в много автономни области, и разбира се, на евроизборите", заяви вчера председателката на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) Кристина Нарбона в интервю за националното радио. "Нищо не ни притиска . . . все още сме в предизборна кампания", допълни тя.
    
      Провалът на консерваторите
      ========================

     Педро Санчес може да си позволи да почака. "Можем да продължим да се занимаваме с текущите въпроси", подчерта вицепремиерката Кармен Калво.
    Дошъл на власт без избори, след сваляне на правителството на консерватора Мариано Рахой с вот на недоверие, Санчес се чувства легитимиран от категоричната победа на парламентарните избори и спечелването на 123 места в 350-членния парламент. Още повече, че спечели мнозинство в Сената.
    Той остави далеч зад себе си консерваторите от Народната партия (НП), подкрепата за които се срина до 66 депутати спрямо 137 на предишните избори през 2016 г.
    Коалиция между партии от десницата вече не е алтернатива за съставяне на правителство. Евентуален съюз на НП с 57-те либерални депутати от "Сиудаданос" ("Гражданите") и крайнодясната партия Вокс, която влиза в парламента с 24 депутати, набира не повече от 147 места, далеч от необходимите 176 места за получаване на мнозинство в 350-членния парламент.

       Вариантите пред Санчес
       ====================
    
    От друга страна, Санчес има няколко възможности. Може да продължи да управлява сам, както прави повече от 10 месеца, но този път със 123 депутати, а не с 85. "Ще се опитаме", заяви Кармен Калво, която отбелязва, че избирателите вече оценяват партията и правителството.
    Санчес може да покани в правителството си "Подемос" ("Ние можем"), партията на радикалната левица, чиято подкрепа получи. Подкрепата за нея на изборите намаля - "Подемос" спечели 42 места спрямо 67 на предишните избори през 2016 г., което вече не й позволява да диктува на Санчес условията си. С подкрепата на малките регионални партии Санчес получава парламентарно мнозинство, без да трябва да разчита на подкрепата на каталунските сепаратисти.
    Достатъчно е само един депутат сепаратист да се въздържи, за да може Санчес отново да спечели вот на доверие, защото може да бъде избран за премиер и с обикновено мнозинство.
    Санчес може да формира също по-голяма коалиция с умерените каталунски сепаратисти от Републиканската левица на Каталуния, но те са тежък и непредвидим съюзник.
    Десницата го обвинява, че е готов да "направи компромис" със сепаратистите за сметка на единството на Испания, макар че именно те го принудиха да свика предсрочни избори, като отказаха да гласуват бюджета за 2019 г.
    На теория Педро Санчес би могъл да се съюзи също със "Сиудаданос", единственият вариант, който му осигурява абсолютно мнозинство (180 депутати общо). Но председателят на "Сиудаданос" Алберт Ривера поведе злостна кампания срещу него, обеща, че "ще го свали от власт" и показа, че има намерение да оспори лидерската позиция на НП в дясното политическо пространство.
    Впрочем по-голямата част от активистите на ИСРП не желае подобен съюз и в неделя вечерта скандираше: "Не с Ривера!", когато приветстваше победата на Педро Санчес.
    А вчера основната фигура на "Сиудаданос" в Каталуния Инес Аримадас още повече стесни възможността за споразумение, като заяви на премиера социалист: "Имаме правителство, което е обществена заплаха. Ние ще станем водач на опозицията". 

Автор Патрик Раир от Франс прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2002078