Край на пътешествията с кола до Брюксел, за които решавате в последната минута! Да седнете зад волана в Европа вече изисква известна подготовка, за да можете да маневрирате между електронни пътни такси, зоните с ограничения на движението, за които се изисква регистриране на колата, и различните винетки.
    За първи път Швейцария въвежда винетка за пътищата си през 1985 година. Независимо какъв ви е маршрутът, има един-единствен тип винетка, която важи 14 месеца - от 1 декември на предишната година до 31 януари на следващата и тя струва в момента 40 швейцарски франка  (36 eвро).
    Други страни последваха примера на Швейцария. Те изискват от шофьорите определена сума и като цяло винетките са с  различна продължителност: Австрия, България, Унгария, Словакия, Словения, Чехия . . . 
    Трябва, както в Швейцария, да залепите стикера на предното стъкло. Покупката му може да се направи и онлайн  - най-вече чрез специализирани посредници - на границата или в бензиностанция. 
    Унгария и Словения имат електронен вариант, докато Австрия предлага избор между физическа винетка и регистриране на номера на колата. 
    Пътуването става малко по-сложно, когато няма пункт за плащане на такси по някои (авто)магистрали: за да пресечете Темза по-надолу от Лондон по периферното шосе M25, трябва да платите 2,50 британски лири (2,80 евро) същия ден или на следващия - онлайн или в посочен търговски обект. В противен случай глобата може да достигне 105 лири (117 евро).
    Същият е принципът и за редица други електронни такси в Европа по основните пътища в Португалия, Италия, Ирландия, Норвегия, Швеция и скоро и във Франция ... Това важи и когато искате да влезете с кола в градове като Лондон, Милано, Болоня, Стокхолм, Гьотеборг или Осло.
       
    Няма хармонизиране
       
    Появилите се неотдавна "зони със слаба емисия" (LEZ) на континента също ви задължават да се подготвите добре за пътуването си. 
    За да шофирате в центъра на Антверпен, Белгия, с френска кола, трябва да регистрирате автомобила си през следващите 24 часа. Това се прави безплатно, но процедурата налага да изпратите сканиран регистрационния талон на колата. Във всички случаи, ако въпросният автомобил се окаже прекалено замърсяващ, ще трябва да се плаща.
    Брюксел възприе същия модел, но вече предварително трябва да се показва удостоверение, че автомобилът е ваш, а това може да се окаже проблем, ако автомобилът е под наем... Глобата от 150 евро за нарушение на разпоредбата вече удари по джоба някои смаяни туристи.
    И ако белгийските градове не са координирали усилията си, то Германия измисли "екохапче", което е задължително за 58 населени места. За да влезете в 57 от тях, ви е необходима зелена винетка, която се купува предварително в гаражи или бензиностанции. 
    Очевидно френският еквивалент Crit'Air не се приема в Белгия, а глобата е 80 евро.
    Черешката на тортата в Германия - със съдебни решения бяха наложени ограничения за движението на най-замърсяващите коли. Засега те обхващат Щутгарт и някои улици на Дармщат и Хамбург. Магистралата A40, която прекосява Рур от единия до другия край, също може да бъде забранена за дизелови коли.
    Германците обаче трябва освен това да се разберат помежду си за разграничаване на дизеловите коли, които засега нямат специална винетка... 
    Тази пълна липса на хармонизация, в момент когато Франция, Испания, Холандия или още други белгийски градове подготвят нови зони LEZ, които ще засегнат и чуждестранни коли, "изправя транспорта в ЕС пред нови предизвикателства", признава източник от Европейската комисия.
    "В момента няма никакъв проект за въвеждането на обща европейска винетка", обясниха от Еврокомисията, защото въпросът е от компетенциите на местните власти.
    Брюксел поставя ударението върху информацията за шофьорите основно чрез портала https://www.urbanaccessregulations.eu. 
    А що се отнася до потребителите на коли под наем, анкетираните от АФП, то те не виждат никакво неудобство да лепят винетки на предните стъкла. 

Автор Жан Лиу, агенция Франс прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2041724

    От трън, та на глог. Тази поговорка може да опише поредното кариерно придвижване на Урсула фон дер Лайен - германската министърка на отбраната, която сега е номинирана да заеме най-високия политически пост в Европейския съюз. Шейсетгодишната членка на десноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС) на канцлерката Ангела Меркел бе издигната от лидерите на ЕС да бъде приемник на Жан-Клод Юнкер като председател на Европейската комисия. 
    Седмици наред имаше спекулации за нейното евентуално прехвърляне в Брюксел, но малцина очакваха, че Фон дер Лайен е вперила взор в толкова висок пост. У дома това би било възприето като политическото завръщане на годината. Като министър тя бе подложена на огромен натиск заради множество големи скандали, свързани с въоръжените сили на Германия. Сред тях бяха смущаващите разкрития за остарялата екипировка в армията и за присъствието на крайнодесни екстремисти в личния състав. 
    Заставането й начело на изпълнителния орган на ЕС обаче ще затвърди траекторията й на пионер в политиката. През 2013 г. тя стана първата жена министър на отбраната в историята на Германия, а сега може да стане първата жена председател на Европейската комисия. 
    От левоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП), която е в коалиция с ХДС, обаче критикуват тази възможност. "Фон дер Лайен е нашият най-слаб министър. Изглежда това е достатъчно да стане шеф на комисията", написа в Туитър видният социалдемократ Мартин Шулц. 
    Заради съпротивата на ГСДП Меркел каза вчера, че германското правителство ще се въздържи от официално номиниране на своя министър, въпреки че останалите 27 страни членки дават подкрепата си.  
    Не е задължително обаче скандалите, които я тормозеха у дома, да я последват извън Германия. Дипломиран лекар, Урсула фон дер Лайен е уважавана сред партньорите в НАТО заради плановете й да засили военното сътрудничество в ЕС. Има слухове, че Франция е оказала силна подкрепа за нейната заявка за поста и че дори може би е издигнала нейната кандидатура.  
    Преместването в Брюксел ще бъде за Фон дер Лайен завръщане в родния град. До 1971 г. тя е учила в многоезично европейско училище в белгийската столица и говори свободно френски език. 
    На фона на разногласията кой трябва да заеме ръководните роли в ЕС след изборите, нанесли тежки удари на традиционните партии, новинарският уебсайт "Политико" съобщи, че френският президент Еманюел Макрон е казал на Меркел, че Фон дер Лайен е може би в действителност правилният избор за председател на комисията и че Кристин Лагард трябва да оглави Европейската централна банка.
    Фон дер Лайен носи със себе си солиден бекграунд в областта националната сигурност, както и опит на международната сцена. Нейни изяви като тази на Берлинската конференция по сигурността миналата година, когато тя се обяви за "армия на европейците", може да бъдат възприети като предизборни речи. "Целта е, когато дойде следващата криза, а никой не знае кога ще е това и как ще дойде тя, че ние като европейци сме в позицията да решим да действаме и тогава наистина да предприемем правилните стъпки", каза Фон дер Лайен. Същия ден тя призова за нова стратегия във външната политика, която да позволи вземането на решения с мнозинство в блока и така да се предотвратят блокиращи действия на отделни страни членки. 
    Отличните оценки на Фон дер Лайен на гимназиалните матури поставят основата за кариера на високо ниво. Тя започва да следва медицина и защитава докторат, преди да премине в политиката. Нейният семеен живот на майка на седем деца изглежда не е пречка за кариерата й. 
    Фон дер Лайен, която е дъщеря на бивш премиер на Долна Саксония, е натрупала богата биография с държавни постове - министър по социалните въпроси в тази германска провинция от 2003 г., преди да премине на федерално ниво като министър по семейните въпроси от 2005 и министър на труда от 2009 г. След това тя поема портфейла на отбраната - пост, на който превръща модернизирането на Бундесвера в своя мисия след години на недофинансиране, намалило способността за дислоциране на германските военни. 
    В рамките на този план бе предвидено наемането на външни консултанти за стоти милиони евро - още един от скандалите, белязали нейното пребиваване в министерството, и който още се разследва. 
    Когато вчера бе разпространена новината за нейното номиниране, някои от критиците й споменаха тези спорни теми. 
    Свен Гиголд, германски евродепутат от Зелените, окачестви в Туитър нейната номинация като "горчива", посочвайки разследванията като една от причините. "Европа заслужава нещо по-добро!", добави той. 

По ДПА, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2039396

        Източноевропейските страни останаха с празни ръце при разпределението на ключовите постове в ЕС, след като изразходваха целия си политически капитал, за да успеят да блокират номинацията на холандския социалист Франс Тимерманс за председател на изпълнителния орган - Европейската комисия.
        Като заместник-председател на досегашния състав на комисията Тимерманс дразнеше националистическите правителства на Полша и Унгария, ставайки изразител на критиките на ЕС срещу тяхната политика относно върховенството на закона и демократичните свободи. Сега той вероятно ще остане заместник-председател на следващата комисия, чийто мандат започва на 1 ноември. 
        Но сега никакъв представител от бившия комунистически Изток няма да оглавява нито една от ключовите институции на ЕС през следващите пет години в резултат на маратонските преговори, които демонстрираха растящите разделения в блока.
        Германската консерваторка Урсула фон дер Лайен бе номинирана да оглави Еврокомисията, французойката Кристин Лагард ще бъде начело на Европейската централна банка, белгиецът Шарл Мишел ще смени поляка Доналд Туск като председател на срещите на върха на ЕС, а испанският социалист Жозеп Борел ще стане първи дипломат на блока. 
        На преминалата в разпри и пазарлъци тридневна среща на върха, приключила във вторник, източноевропейците не само пропиляха шанса си да укрепят институиционалното си влияние. Те също така огорчиха по-богатите западноевропейски страни, които и без това вече са все по-недоволни от отказа им да сътрудничат по миграцията, климатичните промени и други проблеми.
        "В-4 (Вишеградската четворка) се заинатиха и успяха да блокират Тимерманс заради готовността му да отстоява върховенството на закона в ЕС, - каза неназован служител от ЕС, визирайки четворката, състояща се от Полша, Унгария, Чехия и Словакия. - Те действаха обструкционистично, постигнаха своето и сега се чувстват окрилени, въпреки че ангажиментът им към европейските ценности е под въпрос."
        
ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА

        Според друг дипломат, Фон дер Лайен - съюзник на германската канцлерка Ангела Меркел, е малко вероятно да бъде по-сговорчива относно демократичните стандарти. Номинацията й трябва да бъде утвърдена от Европейския парламент. 
        "Те успяха да блокират Тимерманс, но не им остана нищо друго, освен да подкрепят Фон дер Лайен, а тя няма причина да бъде мека по въпроса за върховенството на закона", каза дипломатът. 
        Няколко източноевропейци, сред които словакът Марош Шевчович и българката Кристалина Георгиева, настоящ шеф на Световната банка, бяха набелязани за една от топ позициите в ЕС, но правителствата от региона не успяха да се обединят около нито един кандидат. В сряда петият и последният от незаетите постове отиде при италианеца Давид Сасоли.
        Вишеградската четворка все повече се разминава с ЕС, отказвайки да помогне за приемането на бежанците, достигащи Европа, или за постигането на по-амбициозни цели по климата, с аргумента за икономическата си неподготвеност.
        Унгарският премиер Виктор Орбан, който обяви блокирането на Тимерманс за "важен успех", е прицел на обвинения за флиртуване с авторитаризма.
        Орбан и управляващата в Полша партия "Право и справедливост" затягат контрола върху техните съдилища и съдии, медиите и научните работници, както и върху неправителствените организации.
    Въпреки тревогата в Западна Европа и сред правозащитните групи, че техните действия нарушават демократичните принципи, те запазват популярност у дома благодарение на щедрите си програми за социални разходи и твърдата си линия спрямо мигрантите.
        Останали без значимо представителство в Брюксел сега, рискът за източните страни е, че може още повече да се дистанцират от западноевропейските, които са главните платци в бюджета на ЕС и които са все по-недоволни, че субсидират правителства, които после ги атакуват и подкопават либералните ценности. 
        Източноевропейците обаче изглеждат общо взето доволни от изненадващата номинация на Фон дер Лайен. Тя си спечели похвали в Полша и другаде като германски министър на отбраната заради острите си критики срещу руската анексия на украинския Крим през 2014 г. и заради подкрепата й за по-силно присъствие на НАТО в региона.
        "Имах възможност да говоря с г-жа Фон дер Лайен и мисля, че тя е добър избор", каза полският премиер Матеуш Моравецки.

Автори Габриела Бачинска и Кристина Тан от Ройтерс, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2039790

    Внезапното решение на президента Доналд Тръмп да отмени военни удари може и да е предотвратило открит  въоръжен конфликт с Иран, но освен това отново го показа като непредвидим и ненадежден партньор у дома и в чужбина. Тръмп спечели поста отчасти с твърденията си, че е майстор в сключването на сделки. Но стилът на преговаряне на този бизнесмен и медийна звезда, станал президент - постоянно да стига до ръба и да дава заден ход, когато настъпи моментът да действа -  хвърля САЩ от криза в криза. По търговските тарифи, по акциите срещу имигранти и сегашното противопоставяне с Иран неговите промени в курса объркват съюзници и противници, както и собствената му партия в Конгреса. 
    Докато в понеделник действията на Тръмп отекваха в света, а държавният секретар Майк Помпейо бързо замина за Близкия изток, за да търси коалиция от съюзници срещу Иран, президентът предложи нов кръг от двусмислици, като защити решението си да не бъде нападан Иран, въпреки че отправи нови заплахи. 
    "Мисля, че ние проявихме много сдържаност. Много сдържаност. Това обаче не означава, че ще я проявяваме в бъдеще, но чувствам, че искаме да му дадем този шанс", каза Тръмп. "Бихме се радвали да можем да договорим сделка, ако те искат. Ако не искат, пак е добре", добави той.
    Отказът му от военни удари, които щяха да бъдат нанесени в отговор на свалянето на безпилотния американски дрон, е само един от няколкото тактически поврата на Белия дом напоследък по значими въпроси. През уикенда Тръмп смени курса за операциите срещу имигрантите, които бяха уплашили хората и семействата, живеещи нелегално в страната. Той отложи налагането на високи мита срещу Мексико, които беше обявил по-рано този месец и така даде повече време за преговори по имиграцията. 
    Но може би най-опасно е противопоставянето с Иран, тъй като двете страни засилват реториката и действията си, което повишава опасенията в Конгреса и по света, че Иран и САЩ може да влязат във военен конфликт. Когато миналата седмица законодатели попитаха президента как ще взема решенията за Иран, той отговори: "Инстинктивно". Въпреки че решението да не заповяда военни удари сякаш намали напрежението с Иран, поне донякъде, посланията на Тръмп оставят неяснота за следващите му стъпки. "Никога не сме виждали такова нещо", казва новоизбраният конгресмен демократ от Ню Джърси Том Малиноуски, който е бил помощник-държавен секретар в администрацията на Барак Обама. "Радвам се, че той размисли за удара, взе правилното решение, но го направи по възможно най-лошия начин", казва Малиноуски в интервю в понеделник. "Не мисля, че някой има и най-малка представа каква е нашата политика", добавя той.   
    Ястреби от Републиканската партия, вкл. членът на Камарата Лиз Чейни, дъщеря на бившия вицепрезидент, също се обявяха против подхода на Тръмп. Тя каза пред радиоводещ, че когато става дума за противопоставяне на Иран и други неприятели "слабостта е провокативна". Други републиканци казват, че Тръмп просто си оставя много възможности за действие, приканвайки Иран към преговори. Това е разликата, казват те, спрямо неговия предшественик Барак Обама, който очерта "червена линия" срещу Сирия, но после се поколеба да предприеме военни действия. 
    Конгресменът републиканец от Охайо Майк Търнър, член на комисията за въоръжените сили, каза в интервю в понеделник, че стилът на Тръмп все повече наподобява на действията на адвокат, който се опитва да постигне извънсъдебно споразумение. "Нещо като пращане на сигнали към Иран, че ако продължаваш, очаквай военен отговор", каза той.
    Смяната на тактиката на Тръмп бе посрещната предимно с мълчание от съюзниците на САЩ по света, които отказват да дават публично оценки за начина, по който президентът взема решения, или за неговата кампания на "максимален натиск" чрез икономически санкции в опит да накара Иран да преговаря по ядрените въпроси. Напрежението с Иран идва по време на задълбочаващи се различия между Съединените щати и техните европейски съюзници по външната политика и търговията, при което съюзниците започват да говорят помежду си по въпроси, които всички смятат за ключови за сигурността. 
    Европейските лидери внимават да не критикуват действията на Тръмп, но също така се отнасят хладно към говоренето на САЩ за изграждане на глобална коалиция срещу Иран. Германският външен министър Хайко Маас каза през уикенда по телевизия Цет Де Еф, че "стратегията за максимален натиск не е правилна, защото едно от нейните последствия е, че ние всички говорим колко сериозно е положението и има опасност от война". 
    Германия, Франция и Великобритания, както и Русия и Китай, остават част от ядрената сделка, изоставена от Тръмп миналата година, докато той се опитва да сключи ново споразумение за допълнително съкращаване на ядрения потенциал на Иран.
    Израелският премиер Бенямин Нетаняху, близък приятел на президента, приветства твърдата линия на Тръмп спрямо Иран, вкл. и оттеглянето на САЩ от ядрената сделка. Но по време на сегашната криза израелският лидер е направил малко публични изявления, вероятно от опасение да не бъдат възприети като насърчаване на САЩ да започне война. Йоел Гузански, бивш съветник по политиката за Иран в канцеларията на премиера и настоящ старши сътрудник в израелския Институт за изследвания по националната сигурност, казва, че решението на администрацията да се откаже от удара всъщност праща на Иран посланието, че "щом не убивате американци, можете да правите каквото си искате в Персийския залив". 
    Но Цахи Ханегби, близък до Нетаняху министър от кабинета, омаловажава взетото в последната минута решение на Тръмп да отмени въздушния удар миналата седмица. "Истински важното е, че американската политика към Иран, която за наше удовлетворение се промени през последните две-три години, е политика, която напълно обслужва интересите на света и на Израел - да се попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия", каза той в неделя по израелското обществено радио. 
    Подобни чувства се споделят от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които също подкрепят твърдия тон на Тръмп към Иран. Съюзниците от Персийския залив не са коментирали променените решения на Тръмп. Всъщност те не са склонни да го критикуват публично, по която и да е от политиките му. 
    Даниел Плетка, старши вицепрезидент на консервативния мозъчен тръст Американ ентърпрайз инститют, казва, че Тръмп взема всички решения сам, което означава, че някои съюзници ще се съгласят с него, а други ще се обезпокоят. "Така щеше да стане, и ако беше бомбардирал Иран, и ако не беше го бомбардирал", казва тя. "Доналд Тръмп е проклинан, ако направи нещо, и проклинан, ако не го направи", добави Плетка по телефона от конференция по сигурността в Хамбург. 

Автор Лиза Маскаро от Асошиейтед прес/, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2034861