Завеждащият отдел "Инспекторат" във Върховната касационна прокуратура ще може да разследва главния прокурор и неговите заместници в случай на предполагаемо умишлено престъпление от общ характер. Това предвижда проект за изменение и допълнение на НПК, с който се променя и ЗСВ, внесен от министъра на правосъдието и приет на извънредно заседание на Министерски съвет днес, съобщиха от правителствената пресслужба. Главният прокурор няма да може да отменя като незаконни актовете, с които завеждащият Инспектората разследва него или неговите заместници, няма да може "да осъществява надзор за законност по тези преписки и дела". В законопроекта се предвижда още завеждащият Инспектората на прокуратурата да може да възлага отделни действия по разследването на прокурори или следователи от Националната следствена служба. Заемащият новосъздадената длъжност ще бъде с мандат от седем години и трябва да бъде прокурор от ВКП. Той ще се избира и освобождава по предложение на не по-малко от трима от членовете на прокурорската колегия и с мнозинство не по-малко от осем гласа от членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. "Целта на законопроекта е изпълнение на препоръките на Механизма за сътрудничество и проверка на ЕС посредством въвеждането на ефективен и съобразен с действаща конституционна уредба модел, гарантиращ разследванията срещу главния прокурор и неговите заместници", се посочва в съобщението от пресслужбата на правителството. Като се допълва, че законовите промени са в изпълнение на препоръка на Службата за подкрепа на структурните реформи към ЕК във връзка с реформата на прокуратурата и взаимодействието й с другите институции, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.

Източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/OF/id/2118053

    След две седмици интригуващи публични изслушвания в рамките на разследването за импийчмънт срещу президента Доналд Тръмп, вече има планина от безспорни доказателства.
    Тръмп изрично е наредил на представители на американското правителство да работят с личния му адвокат Руди Джулиани по въпроси, свързани с Украйна, която е силно зависима от помощта на Вашингтон за отблъскване на руската агресия. Президентът е оказал натиск върху Украйна да започне разследвания срещу негови политически съперници, позовавайки се на дискредитирана конспиративна теория, която собствените му съветници оспорват. Американски и украински представители се опасяваха, че Тръмп е замразил жизненоважна военна помощ, докато Киев не обяви, че започва тези разследвания.
     Тези факти бяха потвърдени от десетки свидетели, повечето от които утвърдени правителствени служители, работили за правителства и на демократи, и на републиканци. Те разчитаха на имейли, текстови съобщения и паметни бележки в подкрепа на спомените си от станалото през миналата година, когато даваха показания в Камарата на представителите.
    Публичните изслушвания, излъчвани часове наред в пряк телевизионен ефир, създадоха образ на американски президент, склонен да използва влиятелния си пост, за да притисне чуждо правителство, за да му направи лична политическа услуга. Дори само по тази причина много демократи са на ръба да инициират гласуване срещу Тръмп преди края на годината в долната камара, което може да доведе до процес по импийчмънт в Сената.
    Само че показанията на свидетелите издишат по един основен пункт, който осигурява спасителен пояс за Тръмп и съюзниците му републиканци. Никой от свидетелите не може да заяви, че лично е чул Тръмп да поставя като условие за отпускането на 400 милиона долара военна помощ обявяването на разследвания срещу бившия вицепрезидент Джо Байдън и Националния комитет на Демократическата партия.
    Някои републиканци намекват, че дори тази връзка да може да бъде направена, за тях няма да е достатъчен аргумент да подкрепят импийчмънт срещу Тръмп и отстраняването му от поста. А без тази връзка подкрепата за президента сред членовете на Конгреса от Републиканската армия изглежда непоклатима.
    "Не чух нищо, доказващо, че президентът е замесен в подкупване или изнудване", каза конгресменът представител Уил Хърд, умерен републиканец от Тексас, който ще се оттегли в пенсия следващата година и по тази причина ще бъде индикатор за каквито и да било признаци на отслабване на подкрепата за президента сред републиканците. Подобно на някои други свои съпартийци, той заяви ясно, че намира действията на Тръмп за "неуместни", но не и за заслужаващи импийчмънт.
    Демократите сега са изправени пред перспективата за процедура по импийчмънт, в която демократите ще гласуват "за", а републиканците "против". Това ще е в унисон с общественото мнение, изследванията за което показват, че американците са разделени по въпроса трябва ли Тръмп да бъде отстранен от президентския пост заради сделките си с Украйна.
    С края на публичните изслушвания демократите спешно търсят начин да задвижат едва четвъртата в историята на САЩ процедура по импийчмънт.
    Те трябва да решат дали да започнат да изготвят обвинението въз основа на разкритото до този момент, или да забавят за момента топката и да потърсят показания от още свидетели, които биха могли да им предоставят по-непосредствени доказателства за действията на Тръмп.
    Действително има длъжностни лица, които вероятно биха могли да запълнят някои празноти. Демократите поискаха показания от и.д. началник на канцеларията на Белия дом Мик Мълвейни и бившия съветник по националната сигурност Джон Болтън. И двамата са прекарали часове наред до Тръмп в Западното крило и имената им многократно бяха споменати при изслушванията на други служители.
    Изглежда обаче малко вероятно Болтън и Мълвейни да изложат своите версии пред Конгреса. Позовавайки се на особения си статут в изпълнителната власт, двамата отправиха запитвания в съда дали трябва да се явяват. Председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси каза вчера, че не желае следващите стъпки в разследването да бъдат оставени "на произвола на съда".
    Уилям Тейлър, най-високопоставеният американски дипломат в Киев, с чиито показания започнаха изслушванията, представи военната помощ като въпрос на живот и смърт за украинските войници в условията на война с Русия. Той каза, че се е почувствал доста разстроен от възможността правителството на Тръмп да изостави американски партньори в чужбина.
    Подполковник Александър Виндман, съветник в Белия дом, който се яви на изслушването във военната си униформа, окичена с медали, каза, че е бил потресен, когато чул Тръмп да иска от украинския президент Володимир Зеленски да разследва Байдън и Националния комитет на Демократическата партия в телефонния разговор на 25 юли, заради който започна разследването за импийчмънт. Виндман, чието семейство е избягало от Украйна, когато той бил на три години, бе принуден да се защитава от обвинения от съюзници на Тръмп, че проявява пристрастие заради произхода си. 
    Постоянният представител на САЩ в ЕС Гордън Сандланд заяви ясно, че опитите да се издействат от Украйна разследвания не са тайна сред членовете на правителството. "Всички бяха в кюпа", каза той.
    Демократите планират през следващите дни да мотивират действията си, за да привлекат на своя страна републиканци и да убедят американския народ в своята правота. Техният план е да кажат, че целта на разследването за импийчмънт не е просто да се определи бъдещето на Тръмп, а да се покаже на американците какво трябва да очакват от своя президент.

Автор Джули Пейс от Асошиейтед прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2111836

    Американският милиардер Майкъл Блумбърг, бивш кмет на Ню Йорк и магнат на финансовата информация, е четвъртият кандидат на най-малко 70 години, предявил претенции към кандидатпрезидентската номинация на Демократическата партия за президентските избори през 2020 година.
    Обявявайки вчера кандидатурата си, 77-годишният мъж се включва късно в една борба за кандидатпрезидентската номинация, в която вече има 17 участници, трима от които са навършили 70, а един, Том Стайър, е милиардер.
    Но Блумбърг разчита, че богатството му - според сп. "Форбс" той е девети по богатство в света - ще му помогне да настигне групата на фаворитите, включително 78-годишния сенатор Бърни Сандърс и 70-годишната Елизабет Уорън, двама противници на милиардерите от Уолстрийт, които според него имат "екстремистки" идеи.
    Вчера той стартира кампания с телевизионни клипове на рекордната стойност от 31 милиона долара. Тя вече беше оценена като антидемократична от Бърни Сандърс и Елизабет Уорън, които го обвиниха, че иска да "купи" президентските избори.

   Тръмп , "екзистенциална заплаха"

    Майкъл Блумбърг отдавна мечтае да се изправи срещу Тръмп, другият нюйоркски милиардер, с когото Блумбърг се срещаше и на когото правеше комплименти, докато беше кмет - преди да се отрече от него, веднага след влизането му в политиката.
    "Той е екзистенциална заплаха за нашата страна, нашите ценности", подчерта Блумбърг, обявявайки официално кандидатурата си по телевизията.
    През 2016 г. Блумбърг вече се заигра с идеята да се яви като независим кандидат - преди да подкрепи кандидатурата на Хилари Клинтън, от страх да не раздели демократичния електорат.
    Бизнесменът отдавна отхвърля всякакви етикети: консерватор от икономическа гледна точка, но благосклонен към абортите, правата на хомосексуалистите и борещ се срещу разпространението на огнестрелните оръжия. Ще може ли да убеди избирателите на демократите?
    Той набляга на своите качества на администратор, който за три мандата като кмет допринесе за ревитализирането на Ню Йорк след атентатите от 11 септември 2001 г., или на борбата си за климата: специален пратеник на ООН от 2014 г., той финансира проектите на много американски щати, области и градове да намалят въглеродните си емисии.
    Както други милиардери, разведеният мъж, с две деца и двама внуци, е обещал да преразпредели половината от богатството си.
    Въпреки това, мнозина гледат на него като на милиардер, в противоречие с основната линия на дебата на демократите, отличаващ се със склонността да бъдат обложени с данък богатите, за да се коригират крещящите неравенства, или с необходимостта за мобилизиране на чернокожите избиратели, които не подкрепиха Хилари Клинтън.

    Извинения

    По време на кметския си мандат Майкъл Блумбърг, свикнал с частните самолети, вече беше обвинен, че е превърнал Ню Йорк в град на богатите и че е подкрепял полицейски практики, дискриминиращи малцинствата.
    Той впрочем се извини неотдавна за произволните спирания и претърсвания на нюйоркската полиция, които досега подкрепяше горещо в името на борбата с престъпността.
    "Сбърках и съжалявам", заяви милиардерът в църква в Бруклин, където се събират предимно чернокожи вярващи. "Основната ни цел беше да спасяваме животи. Но фактите са налице: прекалено много невинни бяха арестувани и голямото мнозинство от тях беше чернокожи или латиноамериканци".
    Никой обаче не оспорва качествата му на бизнесмен, финал на един житейски път, достоен за "американската мечта".
    Роден на 14 февруари 1942 г. в еврейско семейство от средната класа в Бостън, той получава брилянтна диплома за инженер, последвани от диплома като магистър по бизнес администрация от Харвард.
    През 1966 г. той влиза в "Соломон брадърс" и достига ранга на съдружник, което през 1981 г., при закупуването на банката, му носи уволнение, гарнирано с чек за 10 милиона долара.
    Тогава създава своята фирма за финансова информация "Блумбърг", разчитащ на едно нововъведение, което го води до успех: терминала Блумбърг, от който финансистите получават с няколко клика информация от целия свят за дадено предприятие или пазар.
    Терминалът, струващ някакви си 20 000 долара годишно, се налага в борсовите зали, където днес Блумбърг е лидер, изпреварващ Томсън-Ройтерс.
    Майкъл Блумбърг обича да казва, че е успял повече от Тръмп, далеч по-малко богат, въпреки че от детството си е разполагал с милионите на баща си.
    Двамата бизнесмени обаче имат общи проблеми: какво ще направи Майкъл Блумбърг със своето предприятие, ако бъде избран? Ще запази ли своето "бебче", превърнало се във влиятелна медия, което би подхранило всички съмнения за конфликт на интереси?
    Блумбърг не е известен и със скромността си. През 2017 г. той заяви, че вече има място в рая, защото е "спасил милиони животи" благодарение на борбата си срещу тютюнопушенето.
    "Когато отида на небето, не съм сигурен, че ще трябва да ме разпитват. Вярвам, че ще вляза направо", заяви той пред Си Би Ес.

Автор Катрин Триомф от Франс прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2112397

     Американският президент Доналд Тръмп, чието правителство обяви, че вече не смята за незаконни израелските селища в окупирания Западен бряг, от идването си на власт води политика на безрезервна подкрепа за Израел.
   
   - Първите  разриви -
   

     На 15 февруари 2017 г., по-малко от месец след встъпването си в длъжност, президентът Тръмп изрази желанието си да постигне мирно споразумение между израелци и палестинци.
     Той обаче заяви, че Вашингтон вече не подкрепя т.нар. двудържавно решение, което предвижда създаването на палестинска държава, която да съществува редом с Израел, в разрив с продължилата десетилетия американска дипломатическа традиция.
    На 16 март се стигна до нов разрив: специалният пратеник на Доналд Тръмп, Джейсън Грийнблат се срещна в Ерусалим с представители на израелските заселници.
    През май Тръмп посети Израел и окупираните палестински територии. Той стана първият президент, помолил се пред Стената на плача в стария град на Ерусалим.
   
    - Ерусалим -
  
   
    На 6 декември Доналд Тръмп призна Ерусалим за столица на Израел, като с това провокира недоволството на палестинците.
    Статусът на Свещения град е един от най-сложните проблеми на конфликта, като палестинците искат да направят Източен Ерусалим, окупиран и анексиран от Израел от 1967 г., столица на бъдещата си държава.
    На 14 май 2018 г. преместването на американското посолство от Тел Авив в Ерусалим съвпадна по време с кървавата баня в ивицата Газа, при която израелската армия уби около 60 палестинци при демонстрации близо до границата между анклава и еврейската държава.
    "Съединените щати вече не са посредник в Близкия изток", заяви палестинският президент Махмуд Абас.   
   
    - Спиране на финансирането -
   
   
    На 31 август миналата година американското правителство обяви, че вече няма да финансира Агенцията на ООН за палестинските бежанци, седмица, след като преустанови плащането на над двеста милиона долара помощи на палестинците.
    На 10 септември Съединените щати обявиха, че закриват палестинското представителство във Вашингтон, което играеше ролята на посолство на палестинските власти в САЩ.
    На 4 март тази година генералното консулство на САЩ в Ерусалим, което играеше ролята на американско посолство за палестинците, прекрати съществуването си, тъй като стана част от американското посолство в Ерусалим.
   
    - Голан -
    
   
   На 21 март Доналд Тръмп каза, че е склонен да признае израелския суверенитет върху Голанските възвишения, голяма част от които бяха
превзети от Израел през 1967 г. за сметка за Сирия и чиято анексия през 1981 г. не бе призната от международната общност.
  Дамаск се противопоставя на "крещящо посегателство" срещу суверенитета му.
   
    - Нови разриви -
    
   
    На 27 март ръководителят на американската дипломация Майк Помпейо даде да се разбере, че бъдещият план за мир трябва да скъса с традиционния консенсус по ключовите въпроси като Ерусалим, селищата и бежанците.
    На 2 май зетят и съветник на Доналд Тръмп, Джаред Къшнър потвърди, че в плана няма да се говори за "две държави".
    Месец по-късно американският посланик в Израел Дейвид Фридман заяви, че Израел има право да анексира "част" от окупирания Западен бряг.
    В края на юни Джаред Къшнър представи в Бахрейн икономическата част на американския план, предвиждащ 50 милиарда долара инвестиции в палестинските територии и съседните арабски страни за срок от десет години. Конференцията бе бойкотирана от палестинците.
   
   - Селищата -
    
   
    На 18 ноември Майк Помпейо обяви, че САЩ вече не смятат за нарушаващи международното право израелските селища в окупирания Западен бряг, които въпреки това продължават да са възприемани като незаконни от ООН и голяма част от международната общност.
    "Истината е, че никога няма да има юридическо решение на конфликта и че споровете кой е прав и кой не е прав от гледна точка на международното право няма да донесат мира", каза той.

По Франс прес, източник БТА http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2110727